За троленето и политиката

Както вече е ставало дума, към практиката на интернет троленето изпитвам предимно презрение и поради тази причина присъствието на тролове сред коментиращите в E-lect е радикално ограничено чрез наличието и реалното налагане на строги Правила за коментиране. Споделял съм и, че харесвам медиите, които следват подобна политика и бих искал да видя повече такива. Не съм писал по темата за платените партийни тролове, но едва ли ще ти е трудно да се досетиш, че отношението ми към тях не се различава особено от това към онези, които избиват комплексите си в мрежата. За мен няма съмнение, че партийните тролове са дори по-опасни, защото се използват като средство за целенасочена манипулация на общественото мнение.

Сред хората, които презирам поне наравно с тролещите обаче са и онези политици, които използват една или друга тема, за да се опитат да прокарат поредното законодателно ограничение на правото на българските граждани да споделят свободно идеите си, без да се страхуват от санкцията на държавата. Затова и не мога да се съглася с предложението на поредния депутат от Реформаторски блок, който се е объркал да прави кариера в дясна партия, Антони Тренчев, партийните тролове да бъдат преследвани законово.

Съгласен съм впрочем с мнението на господин Тренчев, че те илюстрират една практика, която е крайно недопустима (в морален план), и мисля, че има предостатъчно начини държавата да я ограничи, без да се меси в свободата на словото – като например да премахне партийните субсидии и да следи строго източниците на финансиране на политическите сили, за да пресече връзката им с организираната престъпност – пък ако след това на някоя партия ѝ останат пари, за да плаща за тролене, този тип сделки да подлежат на обнародване и всеки да си носи моралната санкция.

Не приемам обаче, че това е проблем, който оправдава ограничаването на свободата на словото, и за пореден път се чудя какво прави човек, готов да раздава правосъдие за изказано мнение с толкова лека ръка, в една политическа сила, която поне на думи трябва да минава за дясна.

П.П. Между другото, говорейки за свободата на словото, не мога да пропусна да споделя, че в следващ материал идната седмица ще стане дума за един друг роден политик, който за моя огромна изненада демонстрира, че не цени това право. Партията този път ще е „Зелените“, политикът – Борислав Сандов, а поводът – заплахите със съд, които ми прати на лични съобщения, след като си позволих да разкритикувам една негова относително безобидна лъжа във Facebook. Понеже все пак сме българи, съм сигурен, че няма да пропуснеш патакламата.