Коронавирус: за необходимостта от незабавна реакция

Ще започна с това, че независимо от всичко, което ще прочетат по-надолу, повечето читатели на E-lect няма нужда да изпадат в паника заради коронавируса. При все че няма никаква гаранция за никого, това заболяване – по всичко личи – се отразява извънредно тежко на хората над 80-годишна възраст, сравнително опасно е за онези, които са на между 60 и 80 години, и преминава леко при почти всички под 50.

Пишейки горното обаче ще добавя, че напук на широко разпространяващите се фактологично неверни материали, коронавирусът не е грип, дори в най-оптимистичния случай ще бъде между 5 и 10 пъти по-смъртоносен от сезонния грип (докато по-песимистичната хипотеза е за от 30 до 40 пъти) и ще се превърне в огромна заплаха за системата на здравеопазване в България, ако не успеем да го ограничим навреме. (Ако ти трябва пример за последното, можеш да видиш какво се случва в държава с по-добра здравна система от нашата – Италия. Достатъчно е броят на критичните случаи да надхвърли няколкостотин – а това ще стане, ако не вземе мерки сега – и лекарите у нас също ще бъдат изправени пред зловещия избор кого да се опитат да спасят и кого да оставят да умре.)

Затова за мен е изключително безотговорно от страна на българското правителство да разхлаби пълната забрана за провеждане на културни и спортни събития на закрито, както и да отвори повторно училищата. Така наречената социална дистанция, тоест ограничаването на контактите между хората за сравнително кратък период от време, за момента е единственият инструмент, с който разполагаме, за да спрем или най-малкото забавим разпространението на коронавируса. (Както показват данните от Китай, Сингапур и в по-малка степен Южна Корея, този инструмент работи толкова по-ефективно, колкото по-рано и по-строго бива приложен.)

Нека сме наясно: ние не сме изправени пред избора да наложим строги карантинни мерки сега или никога. Реалният ни избор е дали ще ги въведем днес, когато има само 7 доказани случаи на заразени с коронавирус у нас (но реалният им брой по всяка вероятност е доста по-голям) или малко по-късно, когато тези случаи са 7000, жертвите са стотици, а системата на здравеопазване е изправена пред колапс.

В тази връзка имаме нужда от дори по-строги мерки от онези първоначално предложени от правителството. Нощните заведения трябва да бъдат затворени за следващите 2 или 3 седмици. Върху работата на ресторантите следва да се наложат ограничения. Всеки, който може да го направи, трябва да започне да работи от къщи.

Отделно от това, всички ние имаме нужда да сме малко по-отговорни към собственото си здраве и това на близките си. Ограничи социалните си контакти за няколко дни, избягвай претъпкани места, доколкото е възможно, отложи всяко пътуване, което не е абсолютно наложително и не посещавай лечебни заведения с тривиални проблеми.

Наясно съм, че това звучи прекомерно, ако си на 30 и рискът коронавируса да те убие е близо до 1 към 1000. Загрижен съм обаче преди всичко за онези наши съграждани над 80-годишна възраст, при които рискът е почти 1 към 5, и на между 70 и 79 години, при които той все още е почти 1 към 10. Този риск не е константа – той би могъл да нарасне значително (дори за 30-годишните), ако болниците бъдат претъпкани, и да намалее, ако съумеем да контролираме разпространението на заразата.

Нямаме нужда от паника, но нейната алтернатива не е пълната безотговорност. Опитът на други държави показва, че колкото по-рано вземем строги мерки, толкова по-голям шанс имаме да спрем епидемията. Надеждата ми е, че ще се поучим от примера на Сингапур, за да не последваме този на Италия.