Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Коронавирус: по примера на Исландия

При все че рядко се споменава в българските медии, Исландия вероятно е държавата, в която онова, което се вижда на повърхността, се доближава най-близо до реалната картина, що се отнася до пандемията от коронавирус. Към 11 април 2020 година в малката островна страна са направени 34 635 теста за вируса, което я поставя на второ място в света по брой на тестовете на милион души (първи са Фарьорските острови).

Тези тестове се извършват или от исландските здравни власти, или в лабораториите на местната биофармацевтична компания deCODE genetics. Достъпът до тях в болници или клиники е базиран на стриктни критерии като наличие на симптоми или близък контакт със заразен човек, докато от тестовете, предоставяни от deCODE genetics, на практика могат да се възползват (почти) всички останали граждани на страната.

Резултатите са публично достъпни, обновяват се ежедневно в 13:00 часа местно време и коренно се различават от онова, което ни показват статистическите данни от всички други европейски държави. Както вероятно си забелязал, за да илюстрирам последното, в графиката в началото на този текст сравнявам някои от ключовите показатели, свързани с пандемията в Исландия и България (данните са актуални към 11 април).

В островната страна например починалите са 0.41 процента от всички регистрирани заболели, а у нас техният процент е 4.01 (или почти 10 пъти повече). Тази разлика скача до 36 пъти, когато сравняваме починалите като процент от приключените случаи – в Исландия, където съвсем малко под половината от заболелите днес вече са излекувани, той е 0.83, в сравнение с 29.55 в България. По подобен начин изглежда картината при хората, които са хоспитализираните или в критично състояние. Тя е обърната наобратно при излекуваните.

(Тук му е мястото да натъртя, че дори впечатляващо ниските – в сравнение с повечето други държави – нива на хоспитализации и смъртни случаи в Исландия все още са в пъти по-високи от тези при сезонните грипове.)

Въпросът какви са причините за тази огромна разлика по всяка вероятност няма еднозначен отговор. Поне за момента изглежда несъмнено обаче, че тестването играе изключително важна роля. Наблягайки върху масовите тестове и последващото проследяване на онези, с които заразените са имали контакт, исландските здравни власти успяват да:

1.) идентифицират, изолират и поставят под медицинско наблюдение както заразени, които все още не са развили каквито и да било симптоми, така и контактните им лица (показателен за ефективността на този подход е фактът, че към датата на тази статия 54 процента от всички диагностицирани вече са под карантина към момента, в който заразяването им е установено – а това силно намалява вероятността на свой ред да са предали вируса на някого);

2.) придобият (по-)ясна представа за реалните измерения на епидемията и да базират реакцията си върху нея, вместо да стрелят на сляпо, както се случва в България.

В последните дни у нас става все по-разгорещен дебатът дали правителствените мерки за борба с коронавируса са адекватни и в каква посока следва да бъдат променени. Аз бих спорил, че без да знаем каква е истинската картина, всяко мнение е откровено спекулативно. Ако Исландия може да ни служи за какъвто и да е ориентир например, броят на заразените у нас е минимум 10 пъти по-висок от този на регистрираните случаи. Тъй като мнозинството от тези хора по всяка вероятност не са идентифицирани и изолирани, премахването на мерките за социална изолация отведнъж чисто и просто би довело до рестартиране на епидемията.

Ако има нещо, с което – вярвам – всички можем да се съгласим, то е, че към днешна дата българските власти или не желаят или са неспособни да приложат политика, подобна на тази в Исландия. Тя обаче е необходима и моята плаха надежда е, че отговорните ни лица ще започнат да се учат от добрите примери, защото колкото по-дълго продължава видимият хаос в средите им, толкова по-тежка ще е кризата – и за нас, и тях.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.