Коронавирус: възходът на глупостта

Приятел пише Facebook пост, в който разказва за сблъсъка си с коронавируса, обяснява, че усещането няма нищо общо с грипа, и призовава близките си да не се връзват на конспиративни теории и да се пазят. Ако постът му е публичен, той моментално бива засипан с коментари от хора, които не познават автора, но са убедени, че или човекът е кекав лигльо, или всичко написано е пълна лъжа, чиято подмолна цел е най-малко да бъде съсипана ресторантьорската индустрия, а в по-лошия случай да доведе до новия световен ред. По-странното е, че дори когато до публикацията имат достъп само близки и познати, немалка част от тях също са сигурни, че някой, с когото се знаят от години, много, ама много държи да ги излъже публично, че е хванал вирус, който едновременно не съществува, не е по-опасен от грипа и е създаден като биологично от оръжие от китайски учени в руска лаборатория под личния надзор на Бил Гейтс.

Това можеше да е прекрасен сценарий на пародийна история, показваща до какви крайности би могла да доведе комбинацията от неграмотност, отсъствие на критично мислене и социални балони, в които на интелектуалното любопитство не се гледа с добро око… ако не беше реалност, на която много от нас вече са били свидетели. (В случай че не попадаш в тази група, не се безпокой – вероятността това да се случи през следващите няколко седмици клони към 100 процента.)

От една страна, това по никакъв начин не ме учудва. В свят, в който хора с достъп до интернет вярват, че Земята е плоска; индивиди, разполагащи с прозорец към цялото ни интелектуално наследство, са убедени, че ваксините са зло; неадекватници виждат в кондензационните следи химически оръжия; а много българи например смятат, че Ран-Ът е зловещ план за изтриването ни от лицето на планетата, една теория на конспирацията в повече не е новина. Неадекватното поведение на българските власти на практика от самото начало на пандемията, без съмнение също играе роля за отсъствието на доверие в институциите и официалната информация, идваща от тях (тема, по която – надявам се – ще си поговорим повече съвсем скоро).

От друга страна обаче, ми е трудно да разбера онази степен на религиозна убеденост, която би те накарала да не повярваш на свидетелствата на човек, когото познаваш. Отричането на самото съществуване на коронавируса или на неприятния факт, че той е много по-сериозна заплаха за човешкия организъм от грипа (макар и, слава Богу, да не е чак толкова смъртоносен, колкото показваха данните в началото), изисква далеч по-широко затворени очи от отричането на ваксините, например.

Какъв е изходът? Много хора няма да променят мнението си, дори системата на здравеопазване да колабира пред очите им, а близките им да започнат да умират на входа на болниците. Аз лично предпочитам да ги игнорирам, когато е възможно, и да ги осмивам, когато не е, тъй като срещу такава сляпа вяра никакви доказателства не работят. При други твърдото отрицание на реалността, ще бъде заменено от панически страх, когато те самите или членове на семействата им се сблъскат с вируса. Пиша това убедено, понеже имам познати, които вече преживяха подобна трансформация. (По ирония на съдбата, веднъж излекували се, някои от тях изглежда са склонни да се върнат към предишните си убеждения.) Трети само си говорят в интернет, но иначе са сравнително съвестни в спазването на базови мерки като това да носят маски на закрито или да си мият ръцете обилно и продължително, така че не са чак такъв проблем.

За съжаление, вече е очевидно, че преди пандемията да отмине, дори онези от нас, които имат късмета да не се заразят, ще имат близки, сблъскали се с вируса. В моя живот техният брой само за седмица стана по-голям, отколкото смятах, че някога ще се случи. В този смисъл, истинският спор не е между разумните и отричащите реалността фанатици, и не преминава по линията „със или без мерки“. Единствената тема е какви мерки на индивидуално, групово и национално ниво ще ни помогнат да преминем през кризата с възможно най-малко поражения. По-нагоре вече написах, че смятам политиката на българските власти още от самото начало за неадекватна – защо това е така и какво можем да направим по въпроса обаче е тема на съвсем различен разговор.

П.П. Изображението е на engin akyurt и е свалено от Unsplash.