Коронавирус: провалът на България

Когато на 11 април написах, че колкото по-дълго продължи видимият още тогава хаос в средите на българските управляващи, до толкова по-сериозна криза ще отведат те всички ни (и в частност родната система на здравеопазване), дори не можех да си представя, че ще стигнем дотук. Да починеш на входа на болница, която отказва да те приеме, не беше точно изключително рядко събитие в страната и допреди коронавируса, но честотата, с която се случва в последните дни, е най-тежката присъда за ефективността на настоящото правителство – както по отношение на палиативната подготовка на здравната система в пролетните и летните месеци, така и що се отнася до последните години.

Само през тази седмица видях покъртителното видео на двамата мъже, оставени в безпомощно състояние на стълбите на пловдивската болница Свети Георги, които починаха преди някой да им окаже помощ, научих за моя връстник, изгубил живота си в Бургас след часове на разкарване между лечебни заведения, отказващи да го приемат, и прочетох за седемдесетгодишния мъж, който умира след отказ да бъде хоспитализиран и поредно размятане между различни болници отново в Пловдив… докато четях бодряшките коментари на премиера, който все повече изглежда като човек, живеещ в различна държава.

Виновни, естествено, се намериха сред лекарите, санитарите и шофьорите на линейки, докато нито един член на правителството не пожела дори да се извини за продължаващото вече месеци безхаберие, а що остава да постъпи достойно и да подаде оставка.

Аз обаче смея да твърдя, че докато определени служители на лечебните заведения може и да носят вина за конкретни случаи, отговорността за кризата в България лежи изцяло на раменете на управляващите. На 11 април написах, че въпреки грешките страната ни може да се поучи от добрите примери на държави като Исландия, за да не допусне епидемията да излезе от контрол. Към онази дата у нас имаше 661 регистрирани заразени с коронавирус и 28 починали. В Исландия общият брой на заразените беше 1689, а на починалите – 8.

Към днешна дата от началото на пандемията там коронавирусът е отнел живота на 26 души – или пет пъти по-малко от тези, които починаха в България само в петък, а почти 96 процента от общо 5277 заболели са преборили заразата. Тук регистрираните заразени са над 120 хиляди (и всички сме наясно, че реалният им брой е значително по-голям), оздравели са по-малко от една трета от тях, а процентът на починалите сред приключените случаи – който е 7.31 – ни отпраща на едно от челните места в света. При това в момент, в който епидемията изглежда тепърва се разгаря у нас.

България се провали в тестването и проследяваните на контактите на заразените. По брой направени тестове на глава от населението страната ни е на едно от последните места в Европа в гордата компания на Босна и Херцеговина, Молдова, Украйна и Албания, и далеч зад Македония, Унгария, Сърбия и Черна гора.

България се провали в създаването на условия за спасяване на животи. Докато в САЩ и в редица европейски държави, например, властите отдавна задействаха ефективни програми за събиране на рековалесцентна плазма от преболедували, у нас буквално до тази седмица такава можеше да бъде дарена единствено на две места в София. В допълнение, потенциалният брой на дарителите и до днес е спъван от излишна бюрокрация като изискването заболяването да се доказва само с PCR тест.

България се провали в създаването на условия системата на здравеопазване да функционира нормално. На фона на цялото онова биене в гърдите как целта на мерките – част от които от излишни до напълно контрапродуктивни – през пролетта е да се подсили капацитетът на здравната система, изглеждат като жестока подигравка ежедневните призиви на една или друга болница за базови консумативи.

България се провали в изграждането на доверие сред гражданите си. Както е ставало дума и преди, никой не може да очаква, че гражданите на страната масово ще спазват налаганите им мерки, когато управляващите се държат като богопомазани и лично премиерът ги нарушава пред камерите едва ли не ежедневно. Още сол в раната сипва показният двоен стандарт, при който на богоизбраните моментално се намират места в лечебни заведения, в които уж няма такива, докато нормалните данъкоплатци приключват живота си на входа.

Заради всички тези провали, но най-вече заради факта, че стратегията на правителството за справяне с повечето от тях изглежда е да претендира, че няма нищо такова, аз не съм оптимист за седмиците (а може би и месеците), които ни предстоят. Ако имаха достойнство, членовете на управляващото ни мнозинство щяха да поемат отговорност за кризата, най-малкото като си подадат оставките. Понеже такова им липсва обаче, подозирам, че ще продължим да сме свидетели на – и, не дай Боже, участници в – още от същото.

Гарантирано от ГЕРБ!