Коронавирус: два подхода към кризата

На осми март в Южна Корея има 7313 регистрирани случаи на хора, заразени с коронавирус. По това време броят на онези, които доказано са излекувани, и на починалите е сравнително малък, така че все още болните са 7097. Починали са 50 или 23.15 процента от тези, за които сблъсъкът с коронавируса е приключил.

Днес, девет дни по-късно, общият брой на регистрираните случаи в Южна Корея е 8236. Този на активните случаи обаче е 6838 (или иначе казано, южнокорейските граждани, заразени с коронавирус днес са по-малко, отколкото на осми март). Починалите са 81 или 5.47 процента от онези, за които сблъсъкът с коронавируса е приключил.

На осми март в Италия има 7375 регистрирани случаи на хора, заразени с коронавирус. По това време броят на онези, които доказано са излекувани, и на починалите е доста по-голям от този в Южна Корея, така че все още болните са 6387. Починали са 366 или 37.04 процента от тези, за които сблъсъкът с коронавируса е приключил.

Все още нямаме данни за днес, но вчера общият брой на регистрираните случаи в Италия беше 27980. Този на активните – 23073 (или иначе казано, почти четири пъти повече, отколкото само преди девет дни). Починалите са 2158 или трудните за преглъщане 43.98 процента от всички, за които сблъсъкът с коронавируса е приключил.

Знам, че има много хора, на които студените числа не оказват кой знае какво емоционално въздействие, така че на първо място искам да напомня, че зад тях стоят реални човешки животи, съсипани семейства и хиляди лични трагедии. Важно за нас е да разберем обаче, че те съвсем недвусмислено ни показват какво ще се случи в България, ако приемем коронавируса сериозно, и каква би била съдбата ни, ако продължаваме да гледаме на случващото се лековато (както, за съжаление, все още правят немалко публични личности).

Само преди девет дни в Южна Корея и Италия са заразени приблизително един и същи брой хора. Разликите при излекуваните и починалите са малко по-големи (и дори по това време са ясна индикация, че корейското общество се справя по-успешно с кризата), но не чак толкова фрапиращи. Голямата разлика обаче е, че през предишните няколко седмици правителството и гражданите на Южна Корея възприемат коронавируса като реална заплаха и налагат поредица от мерки за минимизирането ѝ. В същото време, италианското правителство реагира бавно, а дори когато го прави, гражданите активно подкопават усилията му за справяне със заразата – в един показателен репортаж от 2 март например Ан Апълбаум разказва как хаштаг кампанията „Милано никога не спира“ трупа популярност в Twitter, докато собственици на бизнеси и мениджъри на хотели се присмиват в социалните мрежи на „ненужните мерки“ на властта.

Фактът, че днес броят на заразените в Южна Корея намалява, а починалите са над 25 пъти по-малко от онези в Италия, недвусмислено показва кой е бил по-далновиден.