Илън Мъск

На фона на конфликта в Сирия, войнствената риторика на Северна Корея, скорошния рефендум в Турция и цяла поредица други новини с геополитическо значение, някак встрани останаха две други събития, които вероятно ще имат много по-сериозен ефект върху бъдещето ни. На 11 април Тесла за първи път задмина General Motors по пазарна капитализация, точно една седмица след като направи това с Ford. Най-младият автомобилен производител в САЩ бе оценен от борсите на 51.56 милиарда долара, превръщайки се в най-скъпата компания в категорията си в страната. Само няколко седмици по-рано – на 30 март – пък SpaceX постигна нещо невиждано в историята досега, като изстреля, а след това и приземи вече използвана ракета, с което на практика постави началото на епохата на евтините космически полети (макар че ще мине още известно време, преди технологията да бъде усъвършенствана достатъчно).

Значението на тези две събития не бива да бъде подценявано, при все че критиците им точно това направиха. От една страна, надпреварата в производството на електрически автомобили, която бурният възход на Тесла от последните години провокира, заплашва скоростно да промени автомобилната индустрия, в която нищо значимо отдавна не се беше случвало, и едновременно с това да има важни икономически и геополитически ефекти. От друга, многократната употреба на ракети ще направи космическото пространство по-достъпно за частни компании от всякога, разбивайки каквото е останало от монопола на правителствата върху ползването му.

Ако не си прекарал последните години далеч от новинарските емисии, вече знаеш, че общото между Тесла и SpaceX е, че фигурата, стояща зад успехите им, е една и съща. Възхваляван от едни и мразен от други, днес роденият в Южна Африка Илън Мъск е много по-голям символ на американското величие, отколкото Доналд Тръмп би могъл дори да мечтае да стане. Успехът му изглежда предначертан за неговите почитатели, а всеки намек за провал се подхваща с радост от опонентите му, за които е огромно удоволствие да поцъкат с език и да обяснят на всички, че са ни „казали“.

За мен Мъск е пример, от който много може да се научи. Поради тази причина, въпреки че по начало не обичам особено биографичната литература, направих специално изключение за книгата на Ашли Ванс „Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще“, предлагаща подробен поглед „отвътре“ към личността, която вероятно ще направи повече за света от всеки политик, диктатор или военен.

Няма да се спирам в подробности на самата книга. Българското издание е великолепно оформено, а преводът не дразни (при все че на моменти има какво да се желае), което за мен е достатъчно да не съжалявам за покупката му. Съдържанието, което при биографичната литература определено е по-важно от оформлението, също изглежда като да е на ниво. При писането на книгата Ашли Ванс интервюира Илън Мъск на няколко пъти, за да получи неговата гледна точка за важни събития в живота му. По-важното обаче е, че журналистът разговаря с много от приятелите, колегите и враговете на Мъск, които ни представят „истинския железен човек“ в далеч по-балансирана светлина от очакваното.

Книгата не е апологетика и затова нерядко ни показва голямата звезда на Силициевата долина в неприятна светлина. Мъск е агресивен бизнесмен, който е безкомпромисен в отношението си спрямо служители и партньори, които по негово мнение не се представят на ниво. Той не се колебае да уволни дългогодишната си лоялна лична асистентка, крещи на онези, които не смогват на темпото му, и сам пише груби публични атаки срещу опонентите си. На няколко пъти през годините компаниите му са на ръба на фалита. А скандалите по върховете неведнъж водят до широко отразявани юридически битки.

В същото време обаче Мъск е вдъхновяващ предприемач, който успява да мотивира служителите си да го следват с религиозна преданост, дори когато решенията му на пръв поглед водят към катастрофа. Работната му седмица продължава двойно повече от тази на всеки друг и в нея няма почивни дни. За разлика от многозина бизнесмени, Мъск никак не се притеснява да си изцапа ръцете и често върши работа, която едва ли някой би очаквал от изпълнителния директор на корпорация за милиарди долари.

Освен това, той се стреми да разбира проблемите, пред които се е изправил, и изисква от хората, работещи за него, да поддържат същото ниво. Научава се да програмира за няколко дни още като дете, в по-късно в живота си разширява до енциклопедични размери познанията си за ракетните двигатели и физиката на космическите полети, а също и тези за електрическата енергия, батериите и автомобилите.

Ако това не ти звучи достатъчно впечатляващо, Мъск има още една черта на характера, която го отличава от огромното мнозинство от съвременниците му. Той не спира да мечтае. Всеки от бизнесите му е следствие не от анализ на възможните разходи и финансови ползи, а от стремежа му да допринесе за развитието на човечеството. Преприемачът рядко говори за пари, но е във вихъра си, когато темата е бъдещата колонизация на Марс и как тя може да ни спаси от потенциална планетарна катастрофа, или когато стане дума за климатичните промени и потенциала на възобновяемите енергоизточници. Затова и проектите му почти винаги са изградени върху значително по-дългосрочна визия от тази на много от неговите конкуренти. В същото време, целенасочеността, с която развива бизнес начинанията си (особено в периоди на криза), е почти без еквивалент и ясно показва на какво е способен човек, когато хоризонтът му не свърша с краткосрочната печалба.

Всяко начинание, с което Илън Мъск се захваща, в началото е посрещано с пренебрежение и смях, дори сред специалистите в съответната област. В края на предното десетилетие за всички изглежда, че масовото производство на висококачествени електрически автомобили няма да се превърне в реалност за много години напред. Тесла обаче преобръща тази индустрия за отрицателно време и огромна изненада на маститите бизнесмени и експерти в нея. Подобна е и съдбата на SpaceX, а също до известна степен и тази на SolarCity – друг бизнес, свързан с Мъск.

В крайна сметка, „Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще“ е подходящо четиво за всеки, който иска да разбере повече за една от най-вдъхновяващите личности на нашето време. От героя ѝ може да се научи много, а аз искрено се надявам, че той и онези като него ще се превърнат в по-голям пример за подражание от настоящите кумири, на които се кланяме.