Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

ЕС и краят на свободното слово (в интернет)

Рядко се случва един отделен материал в пресата да е способен в такава степен да ти отвори очите за негативните последици от една уж добронамерена регулация, в каквато ще го направи публикуваният в Кариери списък със съвети какво да правим с визитките след приемането на GDPR. Имаше време – едва ли не до вчера – в което размяната на визитки беше съвсем просто действие, базирано на имплицитното разбиране, че щом си оставил определена информация върху тях, значи искаш тя да бъде използвана. Днес (поне ако следваш правилата) то е напът да се превърне в завъртяна бюрократична процедура, чието безсмислие е очевидно за всеки човек със здрав разум.

(Вземи за пример изискването, че всеки път, когато вземеш нечия визитка, си длъжен изрично да го информираш кой си ти, за какви цели ще използваш неговите данни, колко дълго ще ги съхраняваш, на кое трето лице ще ги разкриваш, как той да се свърже с теб и къде може да се оплаче, ако подозира, че обработваш данните му незаконосъобразно. И, ако то не ти се стори достатъчно ненормално, погледни вървящото към него предположение, че „на семинар или бизнес събитие предоставяне на информацията може да стане като се подготви предварително съобщение за поверителност, което се размножи в достатъчен брой копия и се постави на мястото, на което лицата оставят визитките си“.)

Разбира се, това нито е първата, нито ще бъде последната неадекватна последица от приемането на GDPR. Още преди близо два месеца ти споделих един от примерите, с които лично се сблъсках – виждал съм да го правят и много приятели и познати. При все че регламентът на ЕС за защита на личните данни е видимо недомислен и вече нанесе предостатъчно щети на европейските граждани обаче, истински голямата заплаха за свободата ни идва от директивата за защита на авторските права, която Европейският парламент прие през изминалата седмица въпреки огромната съпротива от всички страни.

(На чийто фон впрочем изказването на докладчика Аксел Вос, че „лобирането“ срещу предложението на ЕП идва единствено от технологичните гиганти, звучи не по-малко скандално от твърдението му, че тази директива не само няма да повлияе на свободното слово в интернет, но и ще се отрази положително на творци и журналисти.)

Текстът на поредния опит на Европейския парламент да налага централизирания си диктат върху стотици милиони европейски граждани, чиито (евро)скептицизъм изглежда нараства от ден на ден, беше обсъждан многократно в последно време, но все пак тук ще повторим най-често споменаваните проблеми.

На първо място, член 11 ограничава препубликуването на каквато и да е част от даден новинарски материал, надхвърляща една дума и/или хиперлинк към него, без заплатен лиценз – като очевидната цел на тази регулация са агрегатори като Google. Какъв ще бъде резултатът можем да разберем по скорошния пример на Испания, където въвеждането на подобно правило през 2014 г. се отрази катастрофално на местната новинарска индустрия (и нейните потребители). Щом законът бе приет, Google, който по-добре от всеки друг е наясно кой от кого има нужда, просто прекрати услугата си Google News в страната, предизвиквайки спад с около 15 процента в трафика на местните новинарски сайтове, а това свой ред доведе до закриването на част от по-малките от тях.

Също толкова спорен, макар и не така популярен в медиите, е текстът на член 12а, който постановява, че само организаторите на спортни събития ще имат правото да публикуват снимки и видеоматериали, направени при тяхното провеждане. Потенциалният резултат: край на селфитата и кратките видеа.

Най-проблемен, разбира се, е член 13, който в най-новата си версия предполага (без да го постановява изрично), че всички, освен най-малките платформи за споделяне и сайтове като Wikipedia и GitHub, ще трябват да поставят автоматизирани филтри, свалящи всяко съдържание, което нарушава нечие авторско право. Както не един или двама коментатори споменаха, този член е писан от хора, които просто не разбират колко скъпоструващо (цената вероятно ще бъде от порядъка на десетки милиони), трудоемко и в крайна сметка контрапродуктивно ще е създаването на въпросните програми. При все наличното към момента изключение за най-малките платформи, цената допълнително ще се отрази на конкуренцията, оставяйки задълго на върха големите играчи, с които ЕС уж иска да се пребори. Причината: в момента, в който една модерна европейска социална мрежа излезе от категорията на най-малките, тя вероятно ще установи, че не разполага със средствата да спази законодателството.

Какво предстои?

При все че Европейският парламент прие директивата за защита на авторските права с голямо мнозинство, окончателната ѝ съдба все още е неясна. През следващите месеци нейните текстове ще са предмет на тристранни преговори между членове на ЕП и Европейската комисия, и представители на държавите-членки. Има надежда, че някои от проблемните елементи в този законодателен акт (които далеч не се изчерпват със споменатите по-горе) ще бъдат премахнати преди окончателното гласуване през пролетта на 2019 г. Също така, последният вот би трябвало да се случи сравнително скоро преди предстоящите европейски избори, което дава възможност на активните противници на директивата да я превърнат в предизборна тема.

Ако и това не помогне, гласуването в ЕП ще бъде последвано от двугодишен период, в който държавите-членки ще трябва да имплементират директивата в собствените си законодателства. Какво ще видим в края му е обект на множество спекулации: някои големи платформи може би директно ще блокират ЕС, за да не харчат десетки милиони за филтриране, други ще се настанят задълго на върха, тъй като новите правила ще вгорчат живота на малките им конкуренти, а за мнозинството от нас вероятно ще стане по-трудно да споделяме идеите си – без Facebook и Google например сайтове като E-lect, ЕКИП, Консерваторъ, 6nine и dВЕРСИЯ ще стигат до далеч по-малко хора. От това губим техните създатели, но губят и читателите, а в крайна сметка губи и общественият дебат.

Едно е сигурно: ако този пореден опит за „регулиране“ (в лошия смисъл) на глобалната мрежа не срещне отпор, не ни чака нищо добро.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.