- E-lect.net - https://e-lect.net -

Вяра, религия, атеизъм

[1]Мине, не мине време и спорът религия vs. атеизъм обсебва голяма част от виртуалната общност… за да затихне нерешен до следващия път. За последно той бе върнат към живот съвсем наскоро покрай поредния опит на Българската православна църква да изнуди държавата да въведе прословутото вероучение (като самият протест на БПЦ едва ли щеше да получи някакво особено внимание, ако не беше вече споменаваната тук фигура на отец Николай Пловдивски [2]).

Днес, обаче, няма да обсъждаме религиозното обучение, нито неадекватността на църквата ни. Повод да пиша ми дава невъобразимата арогантност, съчетана с невежество и показана в горепосочения спор не от кого да е, а от представителите на атеистичния лагер. Сама по себе си тя не е учудваща, разбира се – исторически погледнато фанатичният материализъм се различава от фанатичната защита на религията предимно по значително по-големия брой на хората, принесени в негова жертва.

Изненадите в случая са две. На първо място, неподплатената с аргументи арогантност, за която говоря, идва от спорещи, които са или поне се представят за доста по-интелигентни от мнозинството от нас. И второ, срещу тяхната атеистична крайност застава не една теистична такава (все пак религията не е силна страна на българите), а умерената позиция на други умни хора с уклон към агностицизма – като мен самия.

Без да навлизам в подробности, твърденията на „невярващата” страна в спора могат да бъдат събрани в изречението „Бог няма и на сегашното си ниво науката категорично доказва това”. В последно време за по-голяма тежест към него бе добавено прословутото, но твърде невярно прозрение на биолога Ричард Докинс, че всички сме атеисти по отношение на повечето богове, в които човечеството е вярвало. „Някои от нас”, продължава той, „просто отиват още една крачка напред”.

Няма да се спирам на семантичния алогизъм, скрит в този цитат, защото, дори такъв да липсваше, това не му придава доказателствена стойност в дискусията „за” и „против” съществуването на Бог. Основната позиция (тази за науката) на – нека го кръстим – атеистичния лагер е далеч по-интересна, лишена от истинност и заслужаваща да ѝ се обърне внимание. Именно нея имам предвид, говорейки за

Арогантност

в спора. Възможно най-кратката причина за това е, че в науката категоричността по начало се избягва – както казва Стивън Хокинг, една теория се приема за достоверна, само докато някое наблюдение не се съгласува с нея. Ако разширя аргументацията си, обаче, няма как да пропусна факта, че самата наука всъщност е неутрална по въпроса за наличието на Бог (което ще рече, че нито е отричала съществуването му, нито може да го направи, оставайки вярна на метода си), а много нейни представители са дълбоко религиозни.

Обратното, естествено, също е вярно – никой не може да приложи въпросния метод и да докаже, че Господ има – така че нека не даваме излишен повод за радост на религиозните фанатици.

Невежество

от страна на атеистичния лагер е да не разбира или да отрича простата истина, спомената по-горе. Логичният резултат от него е, че за разлика от атеистите на запад (които често пъти обличат в антирелигиозна премяна агностицизма си и дълбокия си стремеж към научната истина без идеологически украса), българските им колеги в общия случай са фанатици – от този ужасен тип, роден от религията без Бог – комунизма.

Не желая да споря с такива хора. Да разговаряш аргументирано с тях е най-малкото трудно постижимо, а често пъти и невъзможно. Но за всеки, който опитва да гледа непредубедено на света, ще подскажа: след като не е по възможностите на съвременната ни наука да докаже или опровергае съществуването на Господ, единственият подход към въпроса се базира на вяра. Следователно позицията на атеизма е точно толкова незащитима, колкото тази на теизма – от една страна имаме сляпата подкрепа за идея, че Бог няма, от другата – същото, но с обратен знак.

Едничката интелигентна позиция в случая е да приемеш правото на всеки да вярва в каквото пожелае – било то и обикалящ в елиптична орбита около слънцето вълшебен чайник – стига да не се опитва да ти го натрапва. Това между другото включва твоята собствена свобода да приемеш за себе си онази вяра, която ти импонира в най-голяма степен. Без никога да забравяш, че тя е само една възможна алтернатива на истината.

Защото, ако ми позволиш да перафразирам Ричард Докинс, в крайна сметка всички ние сме вярващи. Някои просто подкрепят един Бог в повече.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [3] или да последваш този сайт в Twitter [4].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon [5]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.