Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

За него е чест

SlaviВинаги ме е изненадвало колко често сред интелигентни хора с иначе смислени позиции се изразява рязко негативно отношение за Слави Трифонов и екипа около него. Разбира се, няма нищо лошо в това всеки да си има мнение, но когато това мнение е придружено с праведна ярост и категорични твърдения от типа на „Слави Трифонов помогна на Русия да свали правителството на Иван Костов“ или „Слави Трифонов създаде чалгата в България“, става ясно, че вече не говорим за обикновено харесване/нехаресване или одобрение/неодобрение, а директно се прехвърляме в конспиративната сфера.

По стара българска традиция омразата към Слави навярно спомага за дори още по-голямата популярност на най-популярния телевизионен водещ у нас, защото рядко има тема, посветена на него, която да не се превърне в повод за спорове с многобройни участници и още повече кибици. (Ако мога да си позволя да прогнозирам, този материал ще доведе до същото.) Една такава тема бе свързана с излизането на пазара на книгата „За мен е чест“ с подзаглавие „Откровенията на Слави Трифонов, записани от Иво Сиромахов“, която незабавно предизвика вълна от възмущение във Facebook, преди дори да се появи в книжарниците в края на миналата година.

Не казвам, че ако възмутените коментари ги нямаше, никога нямаше да науча за книгата и да си я купя (най-вече защото се възхищавам на много високия професионализъм в „Шоуто на Слави“ и смятам всеки медиен продукт, хвърлящ светлина върху това как той е постигнат, за адски полезен), но не се съмнявам, че интересът ми далеч нямаше да е същият. В крайна сметка едно е да се интересуваш от откровенията на телевизионна личност с вярна публика, а съвсем друго е да ти стане интересно с какво точно е фрапираща книгата, която всички сноби мразят още преди появата ѝ на пазара, и смятат, че не трябва да прочетеш.

Купих си „За мен е чест“ на Панаира на книгата през декември, с което съдейки по изводите от втората вълна на възмущение (стартирала, когато стана ясно, че откровенията на Слави Трифонов продават) изглежда съм допринесъл за чалгизацията на страната, един бъдещ държавен преврат и може би окупацията ни от Русия.

Прочетох книгата още същия ден. Тъй като това се случва относително рядко напоследък, с голяма увереност мога да кажа, че „За мен е чест“ ще ти бъде интересна, независимо от това какво мислиш за автора, написана е страшно увлекателно и трудно ще те пусне, преди да стигнеш до края.

Дали това означава, че съм съгласен с всички „откровения“ на Слави Трифонов? Не, разбира се – нещо подобно щеше да е точно толкова нелепо, колкото да се възмущавам от успеха на книга, която не съм чел. В честния (струва ми се) разказ на Слави за развитието на „Шоуто“ и множеството му странични проекти, музиката, политиката, бизнеса и престъпността намирам както моменти, които ценя като пример за подражание, така и такива, които възприемам като възмутителни. Сред изводите на телевизионния водещ има и такива, с които съм напълно съгласен, и в общия случаи биха допаднали на много от моите приятели с либертариански възгледи – като например, че „БНТ се провали като телевизия и… трябва да бъде разформирована, преобразована или създадена наново, по друг начин – частен или съчетан с частна инициатива“. А има и такива, които ме впечатляват с наивността си, като „В нормалните държави политици стават хора, които са най-отгоре в пирамидата на Маслоу. Хора, които искат да работят за обществото“ (за съжаление, при днешната професионализирана политика това е по-скоро изключение на практика навсякъде по света).

Ако има нещо, което намирам за несъмнено ценно обаче, то е прокламираното едва ли не на всяка страница в книгата уважение към приятелството и колегиалността („Поставил съм приятелството на водещо място в моята стълбица от приоритети… Моята основна среда са моите колеги. С тях съм и приятел и това ме прави щастлив“), а също и към „моралните мерни единици като почтеност, лоялност, коректност, честност, достойнство“, които по отделно или в цялост, за съжаление, са просто празни думи за множество хора у нас и по света. Не познавам Слави Трифонов и няма как да знам дали той е (напълно) откровен, когато говори за ценности – при все че убеждението ми е такова. Нито съм сигурен, че основната аудитория на „За мен е чест“ ще се състои от хора, изгубили моралния си компас, както се опитват да ни убедят опонентите на Дългия. Но смятам, че дори това да е така, присъстващият навсякъде в книгата мотив за добрия човек, уважаващ приятелите си и живеещ почтено и достойно, би бил най-полезен именно на тези индивиди.

Накратко, „За мен е чест“ е чудесна книга, от която едни ще запомнят многобройните забавни случки с извьестни гости и приятели на Слави Трифонов, други ще научат повече за това как се работи професионално в България, трети ще разберат по нещо за приятелство и морал, а четвърти по всяка вероятност ще се изприщят от неприкрито възмущение.

Или, както пише Иво Сиромахов в предговора, без значение дали ще ти харесат или ще те скандализират безкрайно, откровенията на Слави със сигурност няма да те оставят безразличен.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

4 коментара

  1. Estranged2 каза:

    Нямам нищо против музиката му, която е доста изпипана и своеобразна. Слави ме дразни с това, че е комплексар и простак. Винаги, когато идваше чуждестранен гост, или гост, от чиято сфера не разбира (примерно писател – фантаст), демонстрираше както балканските си комплекси, така и невежеството си. Умирах от срам на тия интервюта. На тъпите му, ирелевантни „въпроси“, както и „хуморът“, с който се опитваше да се прави на голямата работа (в духа на „Ще се прежаля и ще дойда при вас в Холивуд“). Може би най-добрият отговор на простащината и комплексарщината му беше, когато подари купища пакети чоропогащи на (гаджето?) на Чочо Попйорданов, защото Чочо я бил свалил с един пакет чоропогащи, подарени в критичен момент. „Кажи сега кой те обича повечееее“ – разлигави се Слави, а тя след кратка словесна размяна му каза „Не ме плюй“ (имаше предвид буквално, че пръска склюнки). Единствените му сравнително адекватни интервюта бяха с други чалгари. И единствените въпроси, които задаваше на гостите си и ставаха за нещо, бяха въпроси на сексуална тема, но това е най-ниското звено, което сродява всички живи организми, та не е голяма постижение. Разбира се, това са спомени отпреди повече от 10 години, защото от поне 10 години не съм поглеждал шоуто му.

    Политически, той е отблъскващ и е типичен популист. Като чуя наивните му опити да философства на тема „държава“ ми става лошо. А това, че седесарите го мразят – ми има за какво. Имах някакъв спомен от дебата Първанов – Стоянов (когато все още имаше такива дебати…), и той въпреки правилата се наклони към Първанов. Както и да е. За мен успехът на този човек не може да е символ на каквото и да е. Има доста хора в България, които се опитаха да направят някакъв вид шоу или изкуство, и това, че той е най-успешният опит, не е никакъв повод за гордост. Булгар! Булгар!

  2. Божо каза:

    @Estranged2 – още по-зле е. Сега въобще не оставя гостите си да говорят. За какво изобщо ги кани?

  3. geg каза:

    И аз не гледам предаването отдавна и самият Трифонов ми е безразличен, но че успява удивително дълго в изключително трудна сфера и за това полага страхотни усилия е вън от съмнение. За това заслужава уважение…

  4. Estranged2 каза:

    @Божо, да, това, че не им даваше шанс да отговорят на който и да е въпрос, беше още от най-най-първото му предаване. Прекъсваше ги най-късно на второто изречение и айде нататък със следващия „въпрос“ по списъка, или с поредния опит за „шега“. Тоест, той беше напълно неспособен да слуша, вълнуваше го единствено дали си върви бързо по списъка и дали продължава да е център на вниманието. Току-що се поинтересувах от шампионката ни по бокс и видях, че освен всичко друго тя има и интервю… ама при него – е, никакъв шанс да отворя линка, всеки път, като има интересен гост при него, е като да ти изсипят любимото ястие в канализацията и да те карат да го ядеш оттам. По-добре да се примириш и да не поглеждаш дори.