- E-lect.net - https://e-lect.net -

За него е чест

Slavi [1]Винаги ме е изненадвало колко често сред интелигентни хора с иначе смислени позиции се изразява рязко негативно отношение за Слави Трифонов и екипа около него. Разбира се, няма нищо лошо в това всеки да си има мнение, но когато това мнение е придружено с праведна ярост и категорични твърдения от типа на „Слави Трифонов помогна на Русия да свали правителството на Иван Костов“ или „Слави Трифонов създаде чалгата в България“, става ясно, че вече не говорим за обикновено харесване/нехаресване или одобрение/неодобрение, а директно се прехвърляме в конспиративната сфера.

По стара българска традиция омразата към Слави навярно спомага за дори още по-голямата популярност на най-популярния телевизионен водещ у нас, защото рядко има тема, посветена на него, която да не се превърне в повод за спорове с многобройни участници и още повече кибици. (Ако мога да си позволя да прогнозирам, този материал ще доведе до същото.) Една такава тема бе свързана с излизането на пазара на книгата „За мен е чест“ с подзаглавие „Откровенията на Слави Трифонов, записани от Иво Сиромахов“, която незабавно предизвика вълна от възмущение във Facebook, преди дори да се появи в книжарниците в края на миналата година.

Не казвам, че ако възмутените коментари ги нямаше, никога нямаше да науча за книгата и да си я купя (най-вече защото се възхищавам на много високия професионализъм в „Шоуто на Слави“ и смятам всеки медиен продукт, хвърлящ светлина върху това как той е постигнат, за адски полезен), но не се съмнявам, че интересът ми далеч нямаше да е същият. В крайна сметка едно е да се интересуваш от откровенията на телевизионна личност с вярна публика, а съвсем друго е да ти стане интересно с какво точно е фрапираща книгата, която всички сноби мразят още преди появата ѝ на пазара, и смятат, че не трябва да прочетеш.

Купих си „За мен е чест“ на Панаира на книгата през декември, с което съдейки по изводите от втората вълна на възмущение (стартирала, когато стана ясно, че откровенията на Слави Трифонов продават) изглежда съм допринесъл за чалгизацията на страната, един бъдещ държавен преврат и може би окупацията ни от Русия.

Прочетох книгата още същия ден. Тъй като това се случва относително рядко напоследък, с голяма увереност мога да кажа, че „За мен е чест“ ще ти бъде интересна, независимо от това какво мислиш за автора, написана е страшно увлекателно и трудно ще те пусне, преди да стигнеш до края.

Дали това означава, че съм съгласен с всички „откровения“ на Слави Трифонов? Не, разбира се – нещо подобно щеше да е точно толкова нелепо, колкото да се възмущавам от успеха на книга, която не съм чел. В честния (струва ми се) разказ на Слави за развитието на „Шоуто“ и множеството му странични проекти, музиката, политиката, бизнеса и престъпността намирам както моменти, които ценя като пример за подражание, така и такива, които възприемам като възмутителни. Сред изводите на телевизионния водещ има и такива, с които съм напълно съгласен, и в общия случаи биха допаднали на много от моите приятели с либертариански възгледи – като например, че „БНТ се провали като телевизия и… трябва да бъде разформирована, преобразована или създадена наново, по друг начин – частен или съчетан с частна инициатива“. А има и такива, които ме впечатляват с наивността си, като „В нормалните държави политици стават хора, които са най-отгоре в пирамидата на Маслоу. Хора, които искат да работят за обществото“ (за съжаление, при днешната професионализирана политика това е по-скоро изключение на практика навсякъде по света).

Ако има нещо, което намирам за несъмнено ценно обаче, то е прокламираното едва ли не на всяка страница в книгата уважение към приятелството и колегиалността („Поставил съм приятелството на водещо място в моята стълбица от приоритети… Моята основна среда са моите колеги. С тях съм и приятел и това ме прави щастлив“), а също и към „моралните мерни единици като почтеност, лоялност, коректност, честност, достойнство“, които по отделно или в цялост, за съжаление, са просто празни думи за множество хора у нас и по света. Не познавам Слави Трифонов и няма как да знам дали той е (напълно) откровен, когато говори за ценности – при все че убеждението ми е такова. Нито съм сигурен, че основната аудитория на „За мен е чест“ ще се състои от хора, изгубили моралния си компас, както се опитват да ни убедят опонентите на Дългия. Но смятам, че дори това да е така, присъстващият навсякъде в книгата мотив за добрия човек, уважаващ приятелите си и живеещ почтено и достойно, би бил най-полезен именно на тези индивиди.

Накратко, „За мен е чест“ е чудесна книга, от която едни ще запомнят многобройните забавни случки с извьестни гости и приятели на Слави Трифонов, други ще научат повече за това как се работи професионално в България, трети ще разберат по нещо за приятелство и морал, а четвърти по всяка вероятност ще се изприщят от неприкрито възмущение.

Или, както пише Иво Сиромахов в предговора, без значение дали ще ти харесат или ще те скандализират безкрайно, откровенията на Слави със сигурност няма да те оставят безразличен.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [2] или да последваш този сайт в Twitter [3].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon [4]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.