- E-lect.net - https://e-lect.net -

Свидетелства за прехода

[1]Една вълнуваща особеност на българската колективна памет – особено когато неин изразител е модерен политик от която и да е парламентарно представена партия – е, че стане ли дума за прехода рядко си спомняме каква България завари Иван Костов, когато стана премиер през 1997 г., и каква остави през 2001.

В края на управлението на Жан Виденов левицата за пореден път беше довела страната ни до ръба на катастрофата, хиперинфлацията изяде спестяванията на българските граждани, мутрите не само не се криеха, но се възприемаха като примери за подражание, а пълното отчаяние доведе до най-масовите протести в новата ни история. Четири години по-късно инфлацията бе овладяна, държавният дълг – поставен под контрол, а България недвусмислено бе декларирала, че бъдещето ѝ е на демократична държава с пазарна икономика, член на ЕС и НАТО, и част от западната цивилизация.

Безспорно е, че Иван Костов „е виновен“ за този радикален завой, а именно заради него – струва ми се – онези, върху чиито интереси управлението на СДС посегна, правят всичко възможно, за да изкарат бившия ни министър-председател „виновен“ за всяко престъпление под слънцето, да овладеят разговора за близкото ни минало, и да фалшифицират историята ни по начин, който им изнася.

Няма да разкрия огромна тайна, ако споделя, че чрез Свидетелства за прехода Костов прави опит да отговори на измамите –при това подкрепен с огромно количество данни, разкриващи по недвусмислен начин реалната картина в годините между 1989 и 1999. Стотиците числа, цитати от изказвания или материали в пресата, и откъси от официални документи дават реална стойност на мемоарите на бившия премиер, макар че са поднесени сухо и вероятно имат потенциала да приспят онези читатели, които са си купили книгата, за да четат за обиди, интриги и лични вражди.

Последните също не липсват, но на мен ми е доста по-трудно да оценя достоверността им, а и ми се струва очевидно, че когато се заговори за междуличностни отношения, субективизмът е далеч по-голям, отколкото в случаите, в които авторът е стъпил върху конкретни данни.

При все че имам немалко резерви към личността на господин Костов и не съм съгласен с някои от икономическите му възгледи (без особена изненада, валутният борд е най-значимият пример), за мен Свидетелства за прехода е задължителна книга за онези, които искат да обогатят познанията си за най-бурния период в модерната ни история, преди да решат да вярват или не на стократно повторената лъжа, че „Костов е виновен“.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [2] или да последваш този сайт в Twitter [3].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon [4]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.