ЛАМЯ ЕООД

И преди е ставало дума, но аз все пак ще ти припомня, че нямам особено високо мнение за съвременната българска литература. Впечатлението ми е, че много от случващото се в тази сфера е изключително посредствено, което обаче пък не пречи на хората, които го доставят, да демонстрират нереално високо самочувствие в комбинация с ужасяваща липса на самооценка и да се държат като по-агресивни второкласници в редките случаи, когато някой си направи труда да обърне внимание на проблемите в книгите им.

Изключения, разбира се, има, а днешният текст е посветен на по мое мнение най-голямото от тях – трилогията ЛАМЯ ЕООД на Марин Трошанов. От години говоря, че Марин е измежду малцината български писатели, с които съм се сблъсквал, които наистина могат да пишат. В тази поредица това си личи повече от всякога, било то защото тя е най-зрялото му произведение за момента, било заради това, че той видимо е вложил сърце и душа в нея, или пък заради редакторския екип (за чийто принос за завършения продукт мога само да спекулирам).

Няма да те заливам с кой знае какви спойлери. ЛАМЯ-та в заглавието е съкращение от „Ловец на аномалии и мистериозни явления“. Такава е професионалната характеристика на главния герой Станимир – бургазлия, чиято тийнейджърска любов изчезва без следа в самия край на 90-те, а това на свой ред го мотивира да се впусне в продължило десетилетие и половина безплодно търсене на истината. По пътя си Миро се сблъсква с поредица от свръхестествени препятствия, които подготвят почвата за финалния му сблъсък с чудовищното създание, предопределило съдбата му.

В допълнение към фантастичните елементи, превръщащи всяка книга от трилогията в нещо като фентъзи трилър, обаче ЛАМЯ ЕООД разказва на заинтригувания читател и за света, в който живеем – такъв, какъвто Марин го е видял. Огромна роля за чара на поредицата – поне за мен – играят многобройните отпратки към познати кътчета от София, типично нашенските отношения и второстепенните персонажи, повечето от които бях сигурен, че съм срещал из софийските улици, университетските зали или нощните заведения.

Точно този чар, допълнен от лекия и незатормозяващ стил на повествованието и повдигнат на степен от непрекъснатия екшън, води до това, че всяка част от ЛАМЯ ЕООД се чете бързо и наведнъж, понеже наистина няма никакъв смисъл да оставиш книгата на най-интересното място само на 100 страници от края, нищо че е часът е един и половина през нощта, а утрешният ден е работен.

Естествено, ЛАМЯ ЕООД си има и проблеми. Съвършенството е хубава, но недостижима цел, така че основният ми критерий за това какво е моето отношение към дадено произведение е дали ми се говори за онова, което ми изглежда счупено в него, или пък то е останало на толкова заден план, че ще ми трябва време да се подсетя какво беше точно. Както вероятно си разбрал, тази трилогия попада във втората категория.

Не знам кога четеш горния текст, но аз го пиша на 24 май – по мое мнение, най-истинският български празник. По този повод искрено се надявам все по-голяма част от съвременната ни литература да се прави с тази комбинация от любов и професионализъм, отличаваща ЛАМЯ ЕООД от почти всичко друго, което съм чел напоследък, а авторите ѝ да вземат пример от Марин за публичното си поведение.