Legalize It

След като снощи се озовах в ироничната ситуация да съм поемно лице при събирането на доказателства за притежание на марихуана, мога да добавя и личния си опит към принципната си позицията срещу продължаващото криминализиране на това вещество. Човекът, който беше задържан от полицията, може да мине за обществено опасен престъпник, единствено ако разширим дефиницията до такава степен, че да включва и леко неадекватните очилати нърдове (но пък, ако и те принадлежат към криминалния контингент, значи всички сме в кюпа). За сметка на това в операцията по описване на тревата, която той беше изхвърлил при бягството си от силите на реда, и личния му обиск участваха всичко на всичко седем полицаи, всеки от които е отделил на този нелеп случай по час и повече от работния си ден (само моето присъствие на „местопрестъплението“ продължи близо 45 минути).

Мога единствено да предполагам, че по-нататъшния сблъсък с полицейската – и евентуално съдебната – система на задържания ще продължи да ангажира средства и човекочасове… за едното нищо. Самите полицейски служители напълно осъзнаваха целия фарс на това, което законът ги задължава да правят, както и факта, че биха могли да прекарат времето си в по-продуктивна работа, включваща залавянето на истински престъпници – сещащ се, от онези които предпочитат да застрашават живота, здравето и собствеността ни пред безобидното напушване на пейка в парка.

И докато конкретният случай, който общо-взето премина в шеги и закачки между служителите на реда и задържания от тях, може да бъде описан предимно като ироничен инцидент, от който едва ли ще последва нещо повече от глоба, това, че той е един от многото създава поне два огромни проблема:

На първо място, голяма част от хората, пушещи трева, по никакъв начин не нарушават правата на останалите български граждани и не заслужават да бъдат причислявани към „криминалния контингент“. Няма нищо продуктивно в превръщането на обикновени хора като теб или мен в престъпници, а да попаднеш в ареста (и дори в затвора), само защото си решил да изпушиш една марихуана, не просто е несправедливо, но би могло да има тежки последици за бъдещето ти.

На второ място, когато полицията отделя толкова много време, ресурси и усилия – говорим за десетки, ако не стотици хиляди човекочасове годишно и милиони левове – в залавянето на индивиди, които са напълно безобидни, тя разполага с далеч по-малко време и ресурси за борба с реалната престъпност – и огромното обществено недоверие в нея е измежду видимите резултати от този проблем (макар и не само от него), наред с все по-очевидната невъзможност да бъдат овладени нито престъпниците-роми на битово ниво, нито доста по-организираните прояви на расизъм и ксенофобия, на които продължаваме да сме свидетели.

Донякъде иронично е, че списъкът с аргументи за легализирането на марихуаната може да бъде продължен до безкрай. Той включва както нарастващия брой държави по света, където тази инициатива е постигнала успех или е на път да го направи, така и разширяващия се кръг от изследвания, демонстриращи нови и нови медицински приложение на канабиса, а също и положителните резултати от португалския пример, където декриминализирането на всички наркотици доведе до спад в употребата им.

Но в крайна сметка основния въпрос е морален. Не е правилно да се бъдат хвърляни в затвора хора, които не са навредили на никого (освен евентуално на себе си). Отвъд възможностите ми да иронизирам е, че обикновен човек, пушещ трева, може да бъде арестуван от полицаи, пушещи „нормални“ цигари, при положение, че тютюневите изделия са в пъти по-смъртоносни. И не на последно място, нелепо е толкова големи ресурси да се изразходват в преследването на деяния с изключително ниска степен на обществена опасност във време, когато българските граждани очакват много повече от борбата срещу истинските престъпници.

П.С. Илюстрацията е от страницата на Liberty 420 във Facebook.