Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Лора от сутрин до вечер

Дори да не знаеш езика, лесно можеш да разпознаеш един български филм. Усредненото произведение на родното киноизкуство: 1. е или сложен до неразбираемост философски размисъл върху произволен значим проблем от битието, или каруцарска комедия със също така сложен до неразбираемост хумор, но задължителна нотка на безнадеждност, която да те накара да се чудиш на какво точно си се смял преди малко; 2. съдържа тонове патос и театралност, от време навреме неуместно миксирани с това, което за режисьора му минава за съвремен сленг; и 3. се отличава с комичната си актьорска игра, продукт на театралната школа в НАТФИЗ, която – както подсказва името ѝ – има за цел да те подготви за съвсем различна медия.

Ако се водим по горните критерии, „Лора от сутрин до вечер” въобще не изглежда като български филм. Историята тук е лековата, но не чак дотам, че да допадне на таксиметрови шофьори, строители и чистачки (всички да извикаме за „Мисия Лондон” и „Операция Шменти Капели”). Тя е и магическа, но без да навлиза в някаква нелепа философия. И не на последно място е положителна по един толкова наивен начин, че те кара да се чудиш как така режисьорът не е прихванал от традиционния ни негативизъм.

Що се отнася до езика, „Лора от сутрин до вечер” е първият български филм, който съм гледал, в който героите говорят като теб и мен, вместо като напушения Хамлет. Разбира се, това води до леко смешни резултати, защото театралната школовка си взема своето почти навсякъде (изключенията са великолепната Миленита – но тя все пак не е актриса – и два образа, които поначало са мислени като комични – съседката и сервитьорът).

Още три бързи факта: 1. режисъорът на филма се казва Димитър Коцев-Шошо и е автор на едноименната книга, която вече държа да прочета; 2. „Лора от сутрин до вечер” е сниман с фотоапарат Canon 7D и има бюджет от само 10 000 лева, а това иде да подскаже, че „няма пари” не е нищо повече от тъпо оправдание; и 3. ще е престъпление, ако Миленита спре да се изявява в киното.

Мислех да гледам „Лора от сутрин до вечер” още преди няколко месеца, когато се появи нестандартният му трейлър, но по ред причини го пропуснах на кино и едва наскоро успях да си го намеря в един торент тракър, където вече го няма. Така че не мога да кажа ти къде да го търсиш – мога само да препоръчам да го направиш.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

6 коментара

  1. Доставка на хранителни стоки каза:

    Приятно съм изненадана от филма! Много е… свеж! И честно казано повече ми харесва от Кецове!

  2. eli каза:

    Готино е филмчето, браво!

  3. shro каза:

    Моето мнение е по-различно.
    1. Нелепа актьорска игра. Ако хората, които участват във филма са актьори въобще – по-скоро приличат на аматьори-ентусиасти.
    2. Сценарий за детски приключенски филм. Героите от „Синьо лято“ на по трийсет и пет години, но с все същия акъл се забъркват в приключения с вълшебни зарчета.
    3. Опитът за непретенциозност – когато се стремиш към посредственост, обикновено я постигаш.

  4. Ти пък сега? Кога за последно си гледал български филм, в който актьорите всъщност мога да играят? 😉

    В това отношение и този не прави разлика, но аз това май го написах (а, ако не съм, ето – казвам го).

  5. presly каза:

    Гледам нявсякъде хвалби за филма. Аз го гледах на някакъв безплатен филмфест донякъде и като се има предвид, че стоях права в тъпканицата даже много издържах. Единственото приятно, може би, е визията. Като цяло ми приличаше на някакъв неустановен вид чиклит комикс. Вероятно доста народ се припознава в него – модерна красота, стил и лукс, нищоправене…

  6. Estranged каза:

    Аз си взех DVD-то от магазин за хранителни стоки. А принципно, като защитник на пазара, би могъл да си купуваш филми от iTunes (това извън българските, нали).