- E-lect.net - https://e-lect.net -

Марксизмът без маска

[1]Дори без да го осъзнава, съвременна Европа до голяма степен е в плен на идеологическата система, наричана колективизъм, чиито по-тесни проявления са социализмът и в частност учението на Карл Маркс. И при все че последното отдавна беше отречено от историята (особено с разпада на СССР), множество негови елементи продължават да заемат водещо място в мирогледа ни и философските възгледи на стария континент.

Няма да се спирам подробно, но, когато напсуваш поредния новобогаташ, само защото има повече пари от теб – така че очевидно е безскрупулен, к’во – това е (особена форма на пост-) марксизъм. Когато приемаш, че държавата има задължението да се грижи за теб – също. Подобна е ситуацията и щом с умиление си припомниш, че преди започването на прехода здравеопазването е било безплатно, а безработицата – нулева.

(Каквато, впрочем, е реалността в затвора, така че, ако исках да гаднея, щях да пожелая на всеки социалист да изживее идеала си там, а после да се обяснява що е то земният рай.)

Ето защо книгата, за която ще поговоря днес, е особено важна. Започвайки отзад напред, тя е издание на Института за радикален капитализъм „Атлас”, носи заглавието „Марксизмът без маска” и строго погледнато не е литературно произведение, тъй като представлява цикъл от лекции на известния икономист Лудвиг фон Мизес (разбира се, изнесени още през 1952 г. – все пак Мизес, освен известен, е и отдавна мъртъв).

С едно изречение, книгата прави на пух и прах теорията на Маркс. Лекциите са насочени в две основни посоки: първо, към разкриване на философската несъстоятелност и огромните противоречия в марксизма; и впоследствие към разясняване защо капитализмът е много по-добрата система от икономическа гледна точка. Освен това те са лесни за разбиране, пълни с примери и ориентирани само към най-горния пласт на марксовото учение – там, където то е най-глупаво, но задълго некритикувано.

За да съм по-конкретен, ще ти дам няколко примера. Как е възможно, пита Мизес, никой да не забелязва, че Маркс постулира, че заплатите на работниците неизменно остават на границата на екзистенц-минимума при капитализма (така наречения „Железен закон на заплатите”, който не е нищо повече от лош преразказ на Малтус) и че в същото време същите работници непрекъснато обедняват. Или да твърдиш, че зората на социализма е абсолютно неизбежна и независеща от човешката воля (т.е. пореден елемент в еволюцията на вида) и едновременно да призоваваш за революция?

Защо Карл Маркс никога не дефинира термина „класа”? Как така в еднакво канонизирани негови трудове могат да се прочетат противоречащи си едно на друго твърдения? И така нататък, и така нататък.

Втората (икономическа) част от лекциите на Мизес от своя страна хвърля светлина върху въпроса за важността на парите и защо, ако мечтите на тъпите Zeitgeist фенове се изпълнят, светът ще потъне в непрогледен мрак (поетично казано); растежа при капитализма и защо фактът, че САЩ са стотици пъти по-развитие от некви случайни африкански държави не е повод за вина, а за гордост; чуждестранните инвестиции и колко глупаво е да мислиш, че те имат заробващ ефект, при положение, че основното им въздействие е изравняващо; и не на последно мястото, лихвата и кредитната експанзия.

(В която тема, пък – припомням, създадена още преди близо 60 години – би могъл (пак [2]) да  разбереш, че причината за последната криза не бе в свободния пазар, а в неговото най-пълно отрицание – подчинената на моментна прищявка регулация на държавата или иначе казано, социализмът.)

За финал, няма какво друго да кажа, освен че „Марксизмът без маска” може да се открие на цена 9 лева, и да завърша с цитата, който най-вярно отразява духа на книгата:

Аз съм за пазарната икономика и против социализма не защото капиталистите са добри хора. Някои са добри, други – не. Аз подкрепям капитализма, защото той носи блага на човечеството. Аз съм против социализма не защото социалистите са лоши хора, а защото той неизбежно причинява всеобщо обедняване и унищожава свободата.

Хубаво е да знаеш тази простичка истина във време като днешното, когато лека полека се лишаваме от трудно извоюваната си лична независимост.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [3] или да последваш този сайт в Twitter [4].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon [5]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.