Не на шега
Когато стъпвам на пешеходната пътека, автомобилът дава газ. Разстоянието между нас е няколко метра и той спокойно може да спре и да ме изчака да пресека, но шофьорът му явно не иска да си губи времето с такива дреболии като спазването на закона или грижата за живота на поредния пешеходец, който му се пречка на пътя. Виждам го, само защото съм свикнал много да внимавам. Заковавам се рязко, а той прехвърча с бясна скорост на две-три крачки от мен. Ако се бях разсеял даже за момент, ако бях направил тези няколко крачки, сега щях да лежа натрошен някъде напред, а онзи, който ме е блъснал… кой знае, но по мимолетния си сблъсък с поведението му мога да предполагам, че щеше да избяга.
Ядосан съм, разбира се, обаче скоро ми минава. Започва да се стъмва, а автомобилът е профучал толкова бързо, че нямам възможност дори номера му да видя, що остава да направя каквото и да било друго. Като типичен българин приемам станалото философски. Този път ми се е разминало, така че какво да му мисля – най-много да изкарам яда си в гневен статус във Facebook, да събера няколко лайка и да предизвикам коментарите на някои от стотиците или може би хиляди хора, сблъскващи се с подобна ситуация на практика ежедневно.
Когато се прибирам, вече съм забравил. Ще си припомня станалото на следващата сутрин, веднага след като ще прочета новината, че изпълнителката на една от любимите ми детски песнички е загинала след двумесечна борба за живота ѝ. В статията няма кой знае какви подробности, но едно става ясно – Радослава Малякова се е озовала в болница, защото е била пометена на пешеходна пътека.
Чудя се какво ли е станало. Дали и нейния случай забързаният шофьор е натиснал газта като я е видял, че стъпва на пътеката, та да не му се налага да я чака? Или е шофирал с „несъобразена скорост“ от самото начало? Каква е вероятността да става дума за злощастен инцидент в истинския смисъл на този израз и колко по-вероятно е убийството на Радослава да е следствие от наглостта на поредния наш сънародник, за когото е по-готино да е тарикат, отколкото да спазва правилата на пътя?
Отново съм ядосан, но може би е по-добре скоро да ми мине. Както винаги става след подобен инцидент, си мисля, че мерките за опазване на живота ни на пътя не са достатъчно строги. Ако зависеше от мен – а, сигурен съм, и от много други хора – наказанията за нарушаване на правилата за движение щяха да са далеч по-високи, рецидивистите щяха на бърза ръка да се разделят с автомобилите си, а на убийците нямаше толкова лесно да им се разминава с условни присъди.
Рефлексът да искаме повече контрол и по-сурови наказания е изключително силен и, когато става дума за отнети животи, напълно оправдан. Аз обаче съм бесен, понеже виждам в многобройните случили се или разминали се за малко произшествия на пътя симптом за проблем, с който няма да се преборим като просто променим няколко думички тук и там в някой закон. Този проблем не е, че някои хора са неразумни, тарикати или престъпници – такива има и в най-мирните общества. Той е, че на тези индивиди се гледа с нещо като възхищение, а на постъпките им отговаряме със свиване на рамене и в най-добрия случай с поредния статус във Facebook.
И преди съм казвал, че моралът започва отдолу, а не отгоре. Лесно е да цъкаме с език срещу бруталните прегрешения на политиците ни и техните приятели или да се чудим как разни отрепки са станали такива „любимци на народа“, че чак е някак нормално да се кандидатират за държавен глава. По-трудно е осъзнаването, че единственото, по което се различават тези хора от мнозинството, е, че тарикатщините им са по-големи.
Според мен, обаче, на истинска промяна можем да се надяваме, едва когато успеем да изградим атмосфера на нетърпимост дори срещу такива „дребни“ нарушения като минаването на червено, удрянето в сметката и, ако щеш, даже изхвърлянето на боклуци по улиците. Докато това не стане, все ще се появяват поводи да сме гневни за по 20 минути. В същото време убийците на пътя ще продължават да си живеят с усещането за безнаказаност, точно както наглеците, които вместо в затвора, съвсем не на шега са в списъка с кандидати за президент.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.