По пътищата вечни на България

Шестстотин осемдесет и двама. Толкова са убитите в автомобилни катастрофи в България през 2017 г. Това число изглежда голямо (и зад него без съмнение се крият множество човешки трагедии), но 2017 е по-добра от 2015 и 2016 г., във всяка от които убитите са по 708, и отстъпва леко на годините между 2011 и 2014, когато смъртните случаи са между 601 и 660.

Всъщност, ако се върнем назад, 2017 е петата най-добра година от гледна точка на тази мрачна статистика от 1965 насам. Първите четири – както вече си се досетил – са 2012, 2013, 2011 и 2014 в този ред, а шестото и седмото място се държат от 2015 и 2016 г.

Към момента, в който пиша този текст (8-и декември 2018 г.), статистиката на МВР отчита 573 загинали след първи януари, така че освен ако остатъкът от месеца не се окаже черен, 2018 вероятно ще влезе в топ 3 на годините с най-малко смъртни случаи по пътищата ни в последните пет десетилетия. Все още е възможно и настоящата година да ни зарадва с по-малко от 600 убити при автомобилни катастрофи, което ще се случи за първи път от 1962 досега.

Тези числа, струва ми се, са едновременно обнадеждаващи и будещи притеснение. От една страна тенденцията без съмнение е положителна, а това подсказва, че мерките, които се взимат за ограничаване на „войната на пътя“, работят и/или пътната инфраструктура се подобрява, а автомобилите стават по-сигурни, и/или шофьорите са по-отговорни. В този смисъл, България следва същата посока, както и останалите държави в ЕС, където като цяло броят на смъртните случаи е намалял от около 60 000 през втората половина на 90-те години на миналия век до около 25-26 000 днес.

От друга страна обаче, ако сравняваме ситуацията у нас с тази в останалите страни-членки на общността, към която принадлежим, по всичко личи, че има доста какво да се желае. По данни на Евростат за 2016 г. България е държавата от ЕС с най-голям брой жертви на един милион души, като резултатът ѝ (99) е почти двойно по-голям от средния за съюза (50). 2017 е малко по-добра година, а 2018 изглежда също ще бъде такава, но дори при това положение все още сме твърде далеч от онези около 350 смъртни случаи годишно, които горе-долу ще ни поставят в средняшко положение в Европа (а ако искаме да сме първенци, числото, което трябва да гоним, не бива да надвишава 180).

Вторият ми повод за притеснение е свързан с графата „Ранени“ в статистиката на МВР. Тук, за разлика от ситуацията при смъртните случаи, посоката не изглежда толкова очевидно положителна – 2017 г. например изпреварва 1996, 1997, 1998, 2000, 2001, 2002 и 2003 по брой на пострадалите при катастрофи (при все че, предполагам, е възможно в някои от тези случаи да има проблеми с данните).

Голата статистика настрана, всяка загуба на живот е трагична – затова и колкото по-ефективни сме като общество в ограничаването на „войната на пътя“, толкова по-добре. Ако мога да си позволя положителната прогноза за бъдещето, по всяка вероятност обновяването на  автопарка и по-качествената инфраструктура ще изиграят своята роля в този процес. Политиката също има място, а България може да научи много от държави, които се справят с намаляването на катастрофите по пътищата си по-успешно от нея.

(Един подобен пример изглежда е Литва, за която Капитал писа преди време. Сред работещите мерки, взети там, фигурират крайно непопулярни в средите на българските шофьори идеи като тази за въвеждане на зони, в които максималната позволена скорост е 30 километра в час, в близост до училища, детски градини и места с висока концентрация на пешеходен трафик, а също и тази за масово инсталиране на камери с радари.)

Не съм специалист в сферата на сигурността на автомобилния транспорт, но ако се съди по материалите на по-запознати от мен в родните медии – виж например тази статия в OFFNews за продажбата на шофьорски книжки с предполагаемото покровителство на властта – има какво да бъде оптимизирано както от гледна точка на корупцията, която изглежда винаги е присъствала в отношенията между органите на реда и шофьорите, така и в нормативната ни уредба.

(На мен например санкциите ми изглеждат малки, а събираемостта им – твърде далеч от оптимална.)

Според Европейската комисия, пътнотранспортните произшествия водят до щети в размери от 1 до 2 процента от БВП на всяка държава-членка на ЕС. Какви мерки помагат срещу този проблем ще бъде тема на E-lect и в бъдеще. Дотогава с удоволствие ще чуя твоето мнение. Как можем да спрем „войната на пътя“? Ако имаш предложения, критики или коментари, не се колебай да се включиш в разговора.