Още нещо за фитнеса…

След като в предния текст на тема спорт и хубаво тяло споделих с теб, че единственият път към съвършенството в тази, както и във всяка друга област, преминава през тежкия труд и изграждането на характера на победител, днес ми се иска да добавя, че освен да тренираш упорито, постоянно и целенасочено, е много важно да го правиш умно. Целта на това уточнение е да те избави от заблудата, че си правиш услуга, когато на практика единственото ти упражнение е лежанката (практика, която виждам при много мъже), или че „ще се стегнеш“ само с дълги протяжни кардио тренировки (в което пък изглежда вярват не малко от жените в залата).

Когато ти предлагам да тренираш умно, нямам за цел да ти предложа да се превърнеш в специалист по физиология – аз самият съм много далеч от такъв – или да прекараш много време в четене, а да осъзнаеш, че човешкото тяло се състои от взаимосвързани елементи, които е добре да бъдат поддържани в хармония, и че прекаленото наблягане на едни от тях – както при горния ни пример с лежанката – няма как да не доведе до прекалено пренебрегване на други. Пряко следствие от горното е разбирането, че мускулните дисбаланси са нещо, което може да ти донесе проблеми в бъдеще, и стремежът към тяхното преодоляване.

Не съм специалист, така че ще се спра на най-съществените примери за мускулни дисбаланси – тези между предната и задната част на тялото, между горната и долната, а също и между лявата и дясната. Първият от тях по всяка вероятност е най-съществен, тъй като начинът на живот на повечето хора сам по себе си води до него. Голяма част от нещата, които правим, се случват в равнината пред очите ни и са свързани с движения, включващи мускулите на гърдите, ръцете и предното рамо за сметка на гърба и задното рамо. Най-видимият резултат от това е, че с времето почти всеки човек започва да се прегърбва, а един много лесен начин да си докараш въпросното прегърбване (че и цял куп здравословни проблеми) по-рано от нормалното е да прекарваш неадекватно голяма част от времето си в залата, тренирайки за гърди.

Разликата между горната и долната част идва или от прекаленото наблягане на тренировки включващи краката (като твърде много кардио и нищо друго), или – струва ми се по-често – от онова тяхно пренебрегване, създаващо тази категория иначе мускулести индивиди, на гърба на които се изливат хиляди шеги в интернет.

Що се отнася до разликата между лявата и дясната част, тя по всяка вероятност е най-незабележима, освен ако нямаш специфично гръбначно изкривяване, но и най-честа, тъй като всеки от нас има например предпочитана ръка, с която върши повечето си ежедневни дейности.

Наблягането на „умното“ трениране на първо място изисква осъзнаването, че естетиката не е по-важна от здравето ти и че всички мускулни групи трябва да бъдат тренирани, независимо от това, че при част от тях няма да постигнеш бърз естетичен ефект. На второ място, ако си умен в залата, ще избягаш от характерната за много новаци тенденция да правиш по-често онези упражнения, в които си най-силен или които ти се отдават най-лесно. Ключово е обратното – да се концентрираш върху упражненията и мускулните групи, които изостават, за да компенсираш това изоставане и така да избегнеш сериозните дисбаланси.

Третата характеристика на умното трениране, мисля си, е да опиташ да имаш възможно най-реалистични очаквания. Почти никой от нас няма да откаже възможността да получи нещо безплатно или на много малка цена, но когато става дума за хубаво тяло и/или спортни постижения, това е напълно невъзможно. Разбира се, ако имаш прекалено нереалистични цели, можеш да се опиташ да ги постигнеш, взимайки стероиди и плащайки със здравословни проблеми в бъдеще, но на мен това ми се струва просто тъпо. Ако не ти се прибягва до опасни чудодейни лекове пък, нереалните очаквания имат потенциала напълно да те откажат от спорта, когато стане ясно, че не можеш да ги изпълниш.

В крайна сметка реалистичната представа за собствените ти възможности и физически ограничения в комбинация с интелигентния подход към тренировките, постоянството и желанието да се развиваш, ще те отведе до целите, които си си поставил, като в допълнение – както стана дума в предишната статия – ще допринесе за изграждането на качества, които ще ти послужат навсякъде другаде.