- E-lect.net - https://e-lect.net -

Пренаселеност?

[1]Вече е ставало дума [2], че имам немалко причини да смятам, че мястото на повечето членове на екологичното движение е зад плътни бели стени с тематично, закопчаващо се отзад облекло (като основна сред тях е, че всъщност ми пука и за природата, и за хората). В последно време те се увеличиха с още една, след като загрижени за бъдещето на планетата активисти по разни поводи взеха да се обявяват против продължаващия научен напредък в борбата със стареенето и свързаните с него заболявания – защото, видиш ли, ако скоро не се откажем от продължителния си живот, съвсем ще загробим Майката Земя™.

Четейки подобни коментари, на първо място не мога да си намеря място от радост, че еко фанатиците не са управлявали никъде по време на огромния напредък в медицината и общото качество на живота, които позволиха очакваната продължителност на последния (при раждане) да се увеличи между 2 и 3 пъти за двеста години. Малко след това идва ред на въпроса защо, при положение, че смятат, че сме твърде много и е наложително да намалеем, еколозите не дадат личен пример – ако не самоубивайки се, то поне като се откажат от постиженията на науката, които ги поддържат живи с по две-три десетилетия повече, отколкото им се полага.

Оставяйки настрана дребнавото заяждане, обаче, не мога да не насоча вниманието на природозащитната общност към факта, че модерните ѝ притеснения изобщо, ама изобщо не са нови. Точно обратното, още някъде около втори/трети век сл. н.е., римският теолог Тертулиан проявява силна загриженост от огромното пренаселване на света. По онова време хората са към 250 милиона – от биологична гледна точка, много повече, отколкото им се полага. Доста столетия по-късно човешката популация нараства до един милиард в началото на индустриалната революция, а един широко известен икономически „пророк” – Томас Малтус – предвижда скорошен апокалипсис, тъй като храната ще свърши.

Но, както всички знаем, това не се случва. За огромно неудоволствие на последователите на Малтус и всевъзможни по-късно излюпени черногледци, според които всеки следващ милиард е капката, която най-накрая ще прелее горчивата чаша.

Всъщност, ако хвърлим поглед на статистиката, всички населени места по света, взети заедно заемат едва към 0.05% от площта на Земята. Територията, която експлоатираме за храна и други ресурси е близо 12% и макар това да отговаря на нещо като 2/5 от сушата, в същото време влиянието ни върху световния океан е пренебрежимо.

С което не искам да кажа, че проблеми няма – напротив. Само че те, учудващо, са много по-слаби в държавите, които вече са осигурили висока продължителност на живота на собственото си население. Всички страни, в които може да се говори за пренаселеност в същински смисъл, са полуразвити, с висока смъртност и неработеща медицина (наред с други проблеми, на които не им е мястото в този текст).

Проблемът с причинно-следствеността в колективното съзнание на еко движението не се появява за първи път, а едва ли ще бъде и за последен. Мизантропското желание да бъде „спасен” светът като се пожертва човешкото развитие – също! А това е тъжно, защото именно развитието, рано или късно (но по-скоро рано) ще ни освободи от първобитната и разрушителна зависимост от възобновяеми ресурси, така че тази планета да успее да поеме несравнимо повече човешки същества, живеещи по-дълго и по-добре, без да нарушават естественото ѝ равновесие.

Звучи като фантастика? Само ако си „еколог”.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [3] или да последваш този сайт в Twitter [4].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon [5]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.