Политическата коректност през призмата на „Приятели“
Политическата коректност е много важна тема в Equanimity – едно от специалните stand-up представления, които комикът Дейв Шапел прави за Нетфликс. Шапел, който понякога може да бъде изключително вулгарен, но винаги е доста забавен, е заплашен от същия проблем, пред който са изправени мнозинството от колегите му – в наши дни е пълно с хора, опитващи се да го накарат да млъкне, защото намират шегите му за расистки, трансфобски или просто обидни.
За негова чест чернокожият комик все още не се поддава на натиска и продължава да е крайно политически некоректен – а това от своя страна превръща шоуто му в истинско забавление. Странно е, че трябва да обяснявам нещо толкова очевидно, но налагането на политически коректното говорене, което има все повече поддръжници днес, наред с много други проблеми би довело и до смъртта на комедията.
При все това Шапел на моменти е толкова брутален, че напълно мога да разбера защо има хора, които са възмутени от него или просто не го харесват. (Обаче по никакъв начин не разбирам претенциите им на морални стожери – когато на мен нещо не ми допада, сменям канала, а не се ангажирам в кампания за забраната му. Един зрял човек, струва ми се, най-малкото трябва да осъзнава, че хората са различни и не е негова работа да налага насила на всички останали какво да гледат, слушат, четат или говорят.)
За (почти) всеки обаче трябва да е ясно, че колкото и благородни да са подбудите на нейните защитници – а аз отдавна твърдя, че те изобщо не са такива – политическата коректност е отишла твърде далеч, когато жизнеутвърждаващ, позитивен и невероятно смешен сериал като „Приятели“ започне да попада под ударите ѝ. Както стана ясно от множество заглавия в англоезичната преса този уикенд, веднага след като приключенията на Рос, Рейчъл и компания се появиха в Нетфликс, те започнаха да бъдат заклеймявани в социалните мрежи като
а.) трансфобски и хомофобски – заради шегите с бащата на Чандлър, а също и с опитите на същия герой да разсее възприятията на околните, че е гей;
б.) обидни за дебелите – заради шегите с надномерното тегло в ранните години от живота на Моника;
в.) сексистки – заради множество епизоди, сред които нежеланието на Рос да наеме мъж за бавачка на бебето си;
г.) и, разбира се, страдащи от липса на многообразие – заради факта, че главните герои са бели.
От една страна е иронично, че сериал със сериозен принос за културата на толерантност и приемане, днес може да бъде подложен на всяко стереотипно обвинение, с което феновете на политическата коректност оправдават кръстоносния си поход. От друга – щом дори „Приятели“ не са имунизирани срещу полит-коректните, никой никога няма да бъде. Както е ставало дума и друг път, смисълът на свободата на словото – единственият ѝ смисъл – е да защитава правото на онези, които възприемаме като вулгарни, провокативни и отвратителни, да споделят идеите си, без страх от насилие. Премахнеш ли тази защита, слагаш край не просто на обществото, допуснало тези, които те дразнят, да просперират, но и на това, в което сериал като „Приятели“ изобщо е възможен.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.