Спасяването на НАО-Рожен
Никога не съм разбирал какво прави Националната астрономическа обсерватория в Рожен в държавни ръце. Според популярната лява теория така се гарантира, че тя ще бъде управлявана в интерес на българското общество, но аз се съмнявам да има политик – без значение дали ляв или десен – който да е чак толкова нагъл, че да твърди, че практиката е такава. В реалния живот обсерваторията в Рожен не е интересна на нито едно управление независимо от цвета му и ще остане такава, докато не бъде измислен начин тя да бъде използвана за отклоняване на парите на данъкоплатците в ръцете на политиците и техните приятели. Това е причината държавният бюджет да не може да „си позволи“ да я поддържа качествено и тя от година на година да изпада във все по-голяма криза, а в същото време управляващите ни да харчат много по-големи суми за всякакви глупости.
(Погледни, например, тази статия в E-lect отпреди 2 години, в която се обсъжда „проект“ на АПИ за 30-страничен доклад, посветен на „обществените възприятия за състоянието на пътната мрежа“ у нас, в крайна сметка получил почти толкова пари, колкото е годишната издръжка на обсерваторията.)
Личното ми убеждение е, че НАО-Рожен по никакъв начин не бива да зависи от подаянията на държавните ни мъже и жени, а да се управлява по възможност от НПО, включващо членове на персонала му и други специалисти в областта, да разшири комерсиалните си възможности за финансиране и да започне да приема активно дарения от българските граждани.
Дали това ще се случи скоро е открит въпрос, но аз не се съмнявам, че евентуалният успешен край на кампанията за дофинансиране на дейността на обсерваторията до края на годината, започнала в Indiegogo (а също и на сайта ѝ), ще покаже на всички ни, че изобщо не се нуждаем от държавния апарат, за да запазим онези ценности, които намираме за важни. Че краят ще бъде успешен ми изглежда много вероятно като се има предвид, че само за ден са събрани 1237 от търсените 56 000 евро – а за тридесетината минути, в които пишех този текст, количеството им набъбна със 170 евро.
Лично аз ще подкрепя НАО-Рожен, защото я смятам за важна за страната ми и хората в нея. Ако и за теб е така, и ти можеш да го направиш.
Що се отнася до политиците и администраторите ни, е крайно време да осъзнаем, че онази пасмина, която е готова да похарчи повече пари за доклад, посветен на „обществените възприятия“, или например Facebook страница, отколкото за най-голямата обсерватория на Балканите, не заслужава нито подкрепата, нито дори доверието ни.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
А защо трябва да им дарим пари? Ако имаме малко критична мисъл, ще разберем, че обсерваторията явно има течове и не се управлява от реални мениджъри. Ще кажете – науката не е бизнес. Да, но за да се прави наука трябва да има и мениджмънт – или да си го кажем по нашенски – управление. Било то управление на проекти, ресурси, време, пари, хора. И след като се съгласим, че за да движиш обсерватория е нужно да можеш да управляваш факта, че не ти достигат пари и/или други ресурси показва некомпетентността на хората, които стопанисват това място. Ако поставят един инстински мениджър на този пост (не учен, не връзкар, не политик, не някой от БАН по заслуги) ще видите, че той ще обърне света но ще намери пари, ще генерира печалби и не само, че обсерваторията ще изглежда добре, а и всички, които работят там ще получат заслуженото си възнаграждение. Е, така се прави на Запад. У нас сме свикнали като при соца – искаме пари от някой – държавата, общината, хората (то е все тая, между другото) и чакаме някой друг да свърши нашата работа. На кратко – не бих дал и един лев без да имам ясен план за това как този лев ще бъде превърнат в 5 лева, който също да отидат за заздравяването на загиващата обсерватория.
Дарих 25 лв. по банков път преди няколко дни. Призовавам хората, милеещи за българската наука, да направят дарение според възможностите си.
Г-н Ненов, обсерваторията има право на финансиране от държавата. Но държавата предпочита да финансира проекти с далеч по-ниско обществено значение. Това заслужава протест. Всички западни държави, които вие цитирате като добри примери, подпомагат науката си. С усилие сдържам гнева си срещу некадърността на държавните ръководители и срещу безхаберието, което демонстрирате.
Ненов, за какви течове става дума, при положение, че астрономите там вземат по-малко от портиер в офис-сграда в София примерно? Да, това НЕ е бизнес и не влиза в схемата пари-пари-прим, защото това е национална сигурност, интелектуалния инкубатор на български мозъци. Които четвърт век изтичат от родината. Щом нещо не се управлява добре, то трябва да се накара да се управлява добре, а не да му се реже жицата или да се закрива, фалира и продава. Предадохме цялата държава на вторични суровини. СТИГА!