Икономиката на споделянето и нейните врагове

Когато през изминалата година на дейността на Uber в страната ни бе наложена (надявам се, временна) забрана, един от водещите аргументи на опонентите на тази компания (и свързаната с нея услуга) беше, че тя не плаща данъци – за разлика от строго спазващите закона таксиметрови превозвачи. Ако си следил внимателно пресата, може би си забелязал, че на практика никой от онези хора не се обади миналия месец, когато от НАП съобщиха, че по техни оценки около 90 процента от оборотите на такситата в България са в сивия сектор.

(За сметка на това таксиметровите шофьори – същите тези, които обвиняваха Uber, че не си плаща данъците – излязоха да протестират срещу опитите на тях да им бъде наложено поне нещо да плащат.)

До голяма степен обстоятелствата по спора между таксиметровите превозвачи и Uber се репликират навсякъде, където т.нар. „икономика на споделянето“ се сблъска с поредния картелизиран бранш, чието съществуване в този му вид е гарантирано единствено от дълбока взаимна зависимост с властта – като последният пример са сайтовете и групите в социални мрежи за споделено пътуване и опитите на автобусните компании да ги затворят.

От едната страна на този спор по правило имаме бизнес, който е така регулиран, че да се ограничава навлизането на нови играчи в него и всякакви мащабни размествания, присъщи на нормалната конкурентна среда. За регулацията, разбира се, си има важна причина, която почти винаги е свързана с привидната защита на живота и здравето на гражданите – а както е видно и от таксиметровия, и от автобусния бранш, въпросната защита съвсем не е особено гарантирана, без значение какво точно ни казват юридическите текстове.

Извън фикцията, че регулацията помага на потребителите, нейният истински принос е да осигури комфорта на доставчиците на тази или онази услуга и затова те рядко се борят за облекчаване на сложните и безсмислени правни норми в сферата им (при все че винаги протестират, че именно тези норми ги поставят в неравнопоставено положение с новите форми на икономиката на споделянето). Допълнителен плюс за доставчиците е и, че успяват да се възползват от съществуващи вратички в регулативната среда, за да облекчат още веднъж тежестта върху себе си – поради което, например, таксиметровите щофьори рядко плащат данъци, но за сметка на това често пъти са със съмнително минало, неизправни автомобили и поведение на мутри от 90-те. В същото време, понеже заедно са наистина силни, утвърдените бизнеси нерядко съумяват да ангажират държавата да спре новоизлюпените им конкуренти, формално позовавайки се на практика на същите правни норми, които иначе така умело избягват.

Другата страна в сблъсъка между утвърдения кронистки бизнес и избуяващите навсякъде проявления на икономиката на споделянето обикновено е заета от предприемчиви млади хора с достъп до интернет (ако не и сериозни познания по програмиране), които са амбицирани да реализират идеите си и поради тази причина са готови да направят много за потребителите, но пък все още нямат сериозен политически гръб. Съвсем не е задължително те да правят каквото и да било от някакъв идеализъм – нуждата да се преборят с утвърдените компании ги кара да предлагат по-евтини, по-качествени и по-интелигентни услуги, независимо от това какви са намеренията им.

Формално погледнато тези хора понякога нарушават стриктните норми, създадени в услуга на групи, близки до властта, и в ущърб на всички останали, и това кара опонентите им да заемат нещо като морална позиция срещу тях. Освен това тяхната конкуренция ограничава оборотите на съществуващите бизнеси и има потенциала да унищожи работни места (докато в същото време, разбира се, създава много нови такива), което пък е повод за друга странна критика, която вкратце гласи, че е дълг на държавата да се грижи за служителите в дадени браншове за сметка на всички останали, и явно се опитва да ни вмени, че ако човек работи като таксиметров или автобусен шофьор например, той е абсолютно неспособен да си намери каквато и да е друга работа или да се погрижи сам за себе си.

(При все че имам относително ниско мнение за таксиметраджиите като цяло, аз съвсем не мога да се съглася с тази позиция на защитниците им. Аз самият съм сменил няколко работни места в живота си дотук – каквато, убеден съм, е ситуацията и с повечето ми читатели – без да се тръшкам, и от опит знам, че 1. всеки може да го направи; и 2. да се пази работа, за която няма потребители, е вредно за всички, но най-вече за онези, които ще продължат да са заети с нея без каквито и да било перспективи за бъдещето.)

Показателно за това, че различните форми на икономиката на споделянето работят значително по-добре от традиционните бизнеси е поведението на потребителите, които масово избират новото и принуждават политически обвързаните компании да се обръщат към властта с надеждата „да им помогне“. Управляващите от своя страна трудно се влияят от аргументите за защита на потребителите и обществения интерес, но лесно се поддават на натиск от страна на добре организирани малки групи и затова е далеч по-вероятно да заемат позиция срещу икономиката на споделянето – като например забранят Uber или пък обявят, че МВР ще следи за споделени пътувания – отколкото да ревизират правилата в полза на по-отворен пазар и по-свободна конкуренция. Техният и на приятелите им огромен проблем обаче е, че веднъж изпуснат от бутилката, духът на споделените услуги много трудно може да бъде върнат обратно, без да се прилага все по-голяма и по-голяма принуда.

В крайна сметка, струва ми се, традиционните регулирани бизнеси нямат никакъв дългосрочен шанс в това противопоставяне – поне не и в едно свободно общество. Или иначе казано, освен ако България не се превърне в диктатура, на заетите в тях (независимо колко гласовити са по протести) рано или късно ще им се наложи да се приспособят към новите условия или да си потърсят друго поприще.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш за това си решение.