Sofia Life Summit 2026

^[1]Интересът ми към това, което днес наричаме наука за дълголетието, датира от времето, когато бях тийнейджър. Тогава, разбира се, думи като лонджевити и биохакинг изобщо не бяха навлезли в българския език, а аз четях фентъзи и научно-фантастични романи и си мислех, че няма логична причина в бъдеще да не успеем да победим всички заболявания, да удължим радикално човешкия живот и да създадем цивилизация, надхвърляща и най-развинтеното ни въображение.

Малко по-късно научих името на Обри де Грей и разбрах, че по света има хора, които са се посветили на тази кауза. Това се случи през 2008 г. Трябваше да мине близо още едно десетилетие, докато науката за дълголетието започне да привлича мащабни инвестиции и да ангажира нарастващ брой сериозни учени, а навлизането ѝ в масовото съзнание в западния свят като че настъпи по време на пандемията.

До съвсем скоро ми изглеждаше, че България изостава значително от тази тенденция. През 2024 и 2025 г. обаче започнаха да се случват все повече неща, които ме карат да съм оптимистичен за способността ни да наваксаме – от появата на клиники за прецизна диагностика и превенция като DexaFit ^[2], а през тази година и Blue Longevity ^[3], през основаването на Българската лонджевити асоциация ^[4] до нарастващия брой събития и форуми, посветени на темата.

Sofia Life Summit 2026 беше третото подобно събитие, което съм посещавал (след като миналата година отидох на фестивала на дълголетието Forever Young и на организирания от Дарик Радио форум с грабващото наименование Как да живеем до 100). То се проведе в Гранд Хотел Милениум на 7 и 8 ноември и беше изключително професионално организирано.

(Единственото изключение, поне в моите очи, беше автоматизираният превод в реално време, който особено от английски на български на моменти не връзваше никакъв смисъл. Струва ми се обаче, че повечето от посетителите разбирахме английски достатъчно добре, за да не се нуждаем от субтитри, а и, честно казано, нямам представа дали технологията е напреднала дотолкова, че тази на Sofia Life Summit да търпи критика, или по принцип толкова си може.)

Присъствах на всички лекции и панели в събота, но пропуснах част от тези в неделя, като най-много съжалявам, че нямах възможност да остана за участието на Дерйа Хюсеин Кандиларов (по мое мнение великолепен клиничен диетолог, която не се и съмнявам е имала какво да каже). Програмата беше разделена на няколко големи теми: сърдечносъдово здраве и дълголетие, когнитивно дълголетие и метаболитно здраве в събота, както и репродуктивно здраве, ендокринология и онкология, а също и дерматология в неделя. (Ако не се лъжа, последният модул, върху който обаче нямам лични наблюдения, трябваше да е с фокус поведенчески и медицински интервенции за дълголетие.)

Няма да ти разказвам в подробности за всяка лекция или панел, но ще се спра на онова, което ми направи приятно впечатление, и в по-малка степен на онова, с което не съм съгласен.

На първо място одобрявам факта, че повечето от участниците – били те кардиолози, невролози или ортопеди – се фокусираха върху ролята на физическата активност и спорта за човешкото здраве и забавянето на процеса на стареене. Изкушаващо е на форуми като този да се обсъждат различни „лесни“ решения от типа на добавки за дълголетие (каквито впрочем присъстваха в огромно разнообразие в изложбената и търговската част на събитието), пептиди, екзозоми, стволови клетки и всевъзможни други терапии с недостатъчна доказателствена тежест или сравнително скромен ефект. Те имат своето място и с времето ще стават все по-ефективни, но е съмнително, че поне до края на това десетилетие нещо ще надмине кумулативния ефект от добрата тренировъчна програма, качествения сън, правилното хранене и поддържането на нормално тегло, и избягването на отрови като цигарите и алкохола.

В тази връзка ми хареса и че не чух почти нищо, което да намирам за скандално погрешно, дълбоко подвеждащо или свръхоптимистично. Форумите, посветени на дълголетието, както у нас, така и по света, понякога включват гости, чиито идеи в най-добрия случай значително изпреварват това, което знаем с голяма степен на сигурност, а в най-лошия откровено пренебрегват доказателствата с предимно комерсиална цел. Чест прави на организаторите от Българската лонджевити асоциация и Biohacking.bg ^[5], че до голяма степен бяха избегнали този капан.

На няколко пъти лекторите споменаваха за клинични проучвания, правени в България, технологии, които се развиват и внедряват у нас, и родни стартъпи от типа на Kelvin Health ^[6], чието развитие следя от известна време. Тази компания беше представена накратко по време на панела за дълголетие на сърцето от професор доктор Иво Петров, но струва ми се има потенциал да се превърне в обект на много по-голямо внимание в следващите години.

На фона на относителния ми песимизъм за настоящето и близкото бъдеще на българското здравеопазване – породен, както често се случва, от поредица неприятни поводи да видя най-лошото от него в последните години – все пак се радвам, че има хора, които се опитват не само да го модернизират, но и да създават истински иновации с потенциал, далеч надхвърлящ границите на България.

GLP-1 агонистите се превърнаха в глобален хит, а Novo Nordisk и Eli Lilly все повече ги лансират като потенциално първите лекарства за дълголетие, така че не беше учудващо, че имаше лекция, посветена на тях и водена от една от чуждестранните гостенки на събитието – Росио Салас-Уейлън. Хареса ми оптимизмът на доктор Салас-Уейлън, че имаме шанс да заличим диабета от втори тип, ако не за нашите деца, то поне за нашите внуци. От друга страна имам известни резерви към мнението ѝ, че GLP-1 агонистите нямат положителни ефекти, независими от загубата на телесни мазнини. Напротив, моят прочит на литературата е, че доказателствата за такива ефекти стават все по-силни. Ще ми е интересно да прочета Безтегловност – книгата на доктор Салас-Уейлън, с която се сдобих на събитието, но която е далеч назад в списъка ми към този момент.

На Sofia Life Summit беше представена още една книга. На Протоколи на Андрю Хюберман бе посветен отделен панел. Като човек, купил си книгата скоро след като излезе, но все още не стигнал дори да я започне, бях впечатлен, че двете водещи на събитието – Джулия Димитрова и Мария Варсанова – са успели да я прочетат и могат да говорят компетентно и ентусиазирано за нея.

Ако мога да критикувам събитието за нещо, то беше присъствието на Кънчо Стойчев – при това не толкова заради цялостното му участие, колкото заради разни хвърлени тук-там дълбоко неверни твърдения като това, че по време на комунистическата диктатура България е имала работеща система за превенция и че гражданите ѝ са били по-здрави, отколкото са днес.

Сред по-дребните проблеми, които ми направиха впечатление, бе твърдението на една от участниците в панела по сърдечносъдово здраве, че жените не бива да вдигат тежести (което впрочем, донякъде иронично, почти веднага беше опровергано от цялото съдържание на последвалата лекция на Пол Лий за ролята на силните кости и мускули за дълголетието). Вече споменатият Иво Петров, ако не се лъжа, каза нещо в смисъл, че очаква статините да изчезнат от кутията ни с инструменти за превенция на сърдечносъдови заболявания и смърт още в следващите няколко години. Това категорично няма да се случи толкова скоро, при все че имаме по-ефективни и по-добре поносими препарати като PCSK9 инхибиторите – до голяма степен заради много по-доброто съотношение цена – полза на статините. Имам и резерви към начина, по който беше организирано участието на доктор Райна Стоянова. Слушал съм я и преди, и смятам, че има какво да каже, било в качеството си на лекар, било в това на председател на Българската лонджевити асоциация. Обаче за мен фокусът върху хранителните добавки на AlphaLife Sciences беше излишен.

(Последното не е оценка за компанията. Аз си взех няколко от продуктите ѝ от щанда в търговската част, включително една паста за зъби с β-NMN, към която съм крайно любопитен.)

Както се полага на подобен форум, вече споменатата изложбена и търговска част предлагаше много голямо разнообразие от продукти и услуги – от различни инструменти за ранна диагностика, които опитах, през уреди за терапия с червена светлина, тематична литература, щанд на компания, предлагаща системи за почистване на питейната вода, множество видове протеини, колаген и хранителни добавки, козметика, биохрани, любимата ми матча и какво ли още не.

С риск да се повторя, Sofia Life Summit беше запомнящо се събитие, особено като се има предвид, че доколкото разбрах е първото за организаторите. Надявам се, че съвсем скоро ще видим и второ, и трето, и тъй нататък. Още по-голяма е надеждата ми, че наред с цялостна модернизация на медицината в България, превантивната, холистична и персонализирана медицина на дълголетието ще започне да играе все по-голяма роля възможно най-скоро.