- E-lect.net - https://e-lect.net -

Star Trek: Lower Decks

[1]По ирония на съдбата, въпреки че се смятам за голям фен на Star Trek: TNG (Следващото поколение, или онзи с Патрик Стюарт), до скоро не бях попадал на един от най-възхваляваните епизоди в историята му: Lower Decks. Епизодът, вдъхновил сериала, за който ще си говорим днес, тактично избутва в ъгъла основите персонажи и се фокусира върху четирима младши членове на екипажа на космическия кораб Enterprise. Той с право се нарежда сред най-големите постижения на поредицата, не на последно място заради емоционалното въздействие на финала си – трябва да си го гледал, за да разбереш! – но освен това ни показва, че даже в утопичното бъдеще, плод на най-смелите ни фантазии, далеч не всеки може да бъде капитан, че величието на героите се крепи на неуморния и всеотдаен труд на стотици други човешки същества и че те също могат да бъдат централни фигури във вълнуващи сюжети.

Star Trek: Lower Decks – сериалът – развива тази идея. В почти всяко друго отношение той няма нищо общо с великолепния епизод, на който е кръстен. На първо място, Lower Decks е анимационен сериал, нарисуван в стил, подобен на този в Рик и Морти. Освен това, той поне за момента е лековата комедия с малко сериозни или драматични моменти, но със страшно много хумор, поръсен с лека сатира и с толкова голям брой препратки към дългогодишната история на Star Trek, че едва ли съм хванал и една десета от тях.

Хуморът, лично за мен, попада в целта. Отдавна не съм се забавлявал толкова на комедиен сериал, още по-малко анимационен такъв, така че каквито и забележки да имам към Lower Decks, ще се радвам и занапред да убивам времето си с него. Многобройните „великденски яйца“ също са готини, поне за онези от нас, които с леко нагла полуусмивка могат да кажат „аха, това го знам“ (или, например, „мда, това е препратка към втората сцена от епизод шест от втория сезон на TOS, в която Кърк…“ – реплика, при която полуусмивката е особено нагла). Харесва ми и, че за разлика от последните два сериала във вселената на Star Trek, Lower Decks досега не се е поддал на модата да разказва една мащабна история, а в добрите традиции на поредицата се състои от несвързани един с друг епизоди, така че няма да изгубиш много, ако не ги гледаш в правилната последователност или пропуснеш някой от тях.

Четиримата главни герои, които в известна степен също са вдъхновени от персонажите в епизода на Следващото поколение, бягат далеч от типичните за утопичната визия на Джийн Родънбери архетипи (последните – иронизирани в образите на старшите офицери на борда), но това прави перипетиите им интересни за гледане.

От моя гледна точка, Star Trek: Lower Decks има само един голям проблем и той е, че не отговаря на никоя част от името си. По начина, по който е реализиран, сериалът изглежда като много добра пародия на Star Trek, но ми е трудно да си представя, че Маринър, Боймлър, Тенди и Ръдърфорд са реални жители на същата вселена, към която принадлежат Кърк, Пикард и Сиско. (Същото, в интерес на истината, бих могъл да кажа и за героите на Discovery.) В допълнение, при все че в основата си Lower Decks е разказ за живота на младшите членове на екипажа на един космически кораб в далечното бъдеще, ние засега не се докосваме кой знае колко до него – да, знаем, например, че основните персонажи в сериала нямат собствени каюти и им се налага да спят в общо помещение, но по никакъв начин не разбираме как това прави ежедневието им различно от този на капитана.

Както споменах по-горе обаче, плюсовете са достатъчни, за да мога с лека ръка да пренебрегна минусите. Два епизода преди края на първия си сезон Star Trek: Lower Decks продължава да е готино, непретенциозно забавление, което гледам с широка усмивка.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [2] или да последваш този сайт в Twitter [3].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon [4]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.