Швейцария на Балканите

^[1]Отдавнашна българска мечта е да наречем страната си Швейцария на Балканите. В тази мечта има немалко основания, тъй като между България и Швейцария наистина могат да бъдат направени редица паралели – от сходния климат и разнообразния релеф до кръстопътното положение и (твърди се) трудолюбивото население. Всъщност в чисто географски смисъл България превъзхожда Швейцария в почти всяко отношение – и територията ни е повече от два пъти по-голяма, и релефът – по-разнообразен, и сме на по-важен търговски кръстопът, а на това отгоре имаме и излаз на море, който ни създава възможности за търговия и туризъм, за които швейцарците не биха могли и да мечтаят.

Напук на всичко това обаче страната ни изостава с обиколки от малката конфедерация, с която толкова иска да се сравнява, и е логичен въпросът каква е причината за това. А отговорът, смея да твърдя, е, че в Швейцария икономиката е по-свободна, държавата – по-малка и по-децентрализирана, а политическата класа – по-ограничена в правомощията си, отколкото у нас.

Икономическа свобода

Първият и най-важен индикатор защо Швейцария е толкова по-богата от България е, че тя заема четвърто място в индекса за икономическа свобода ^[2], докато страната ни е едва 40-та. Подробен преглед на индекса показва, че голямото ни изоставане тук идва от размера на правителството и от правната система и правата на собственост.

В Швейцария например правителството на централно, кантонно и местно ниво потребява 16.3 процента от общото потребление (в България този процент е 19.5), и харчи за трансфери и субсидии 15.08 процента от БВП (при 17.34 процента у нас), а държавните фирми и инвестиции заемат 11.3 процента от общия размер на компаниите и инвестициите (срещу 15.41 процента в нашата страна).

Още по-важното е, че едва 15 процента от всички правителствени разходи там се правят от централното правителство ^[3], 35 процента на ниво кантон и 20 процента на местно ниво, докато в България по-големият процент от държавните харчове зависи директно от усмотрението на настоящия обитател на Дондуков 1.

Отделно от това, напук на левите идеолози, пропагандиращи минималната работна заплата ^[4] като средство за справяне с бедността, в Швейцария такава няма, а последното предложение за въвеждането ѝ беше отхвърлено на национален референдум със 76 процента от гласовете „против“. Резултатът, разбира се, е, че швейцарската безработица ^[5] е над 3 пъти по-малка от българската и възможността да се трудят и да се грижат сами за животите си прави местните граждани много по-богати.

Политическа свобода

Икономическата свобода в Швейцария едва ли щеше да просъществува дълго, ако не беше вековната традиция на самоуправление и царящото недоверие във възможностите на разни политици да решават проблемите на хората по-добре от самите хора. В швейцарската история липсват обекти на сляпо подражание като Тато, Бойко и Волен и в същото време в масовия манталитет я няма нагласата да се изисква от „държавата“ да обгрижва гражданите си.

Швейцарците буквално отстояват свободата си с оръжие в ръка – страната е четвърта в света по брой на притежаваните огнестрелни оръжия и на 11-то място отзад напред по брой на убийствата (за сравнение България е 88-а по брой притежавани огнестрелни оръжия и 59 в класацията за убийствата – с над 3 пъти повече убийства на глава от населението).

Какво да се прави?

Пътят, по който можем да се доближим до Швейцария, преминава през дерегулация, децентрализация и приватизация. За да не се повтарям, предложения за конкретни мерки в тази насока можеш да прочетеш в поредицата статии Какво да се прави? ^[6], а също и в Дванадесет мерки за по-добра България ^[7].