- E-lect.net - https://e-lect.net -

Десет години до унищожението на планетата

[1]Времето за реакция е минимално. Ако днес не направим нищо, в следващите три десетилетия глобалните температури ще се повишат с между 1 и 7 градуса. Само след десет години бреговете ще бъдат залети от Световния океан, цели островни държави ще бъдат изличени от лицето на Земята, една шеста от Бангладеш и една пета от Египет ще останат под водата, а броят на екологичните бежанци ще надхвърли десетки милиони.

Звучи ли ти познато? Въпреки че много прилича на прогнозите, за които четем в последните няколко дни, това предупреждение е направено на 30 юни 1989 година [2]. Авторът му не е случаен човек, а директорът на нюйоркския офис на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) Ноел Браун. Крайният срок, който Браун поставя за спасяването на човечеството от настъпващия катаклизъм, е 2000 г., а ако той не бъде спазен, скоро след това мнозина от нас ще живеят в екологична дистопия.

Тридесет години по-късно тези предсказания изглеждат най-малкото преждевременни. При все че световните температури продължават да се повишават, нивото им е далеч под това, което според Браун можем да очакваме „според най-консервативната научна оценка“. Малдивите още са си тук, Бангладеш и Египет не са частично под вода, а броят на бедните, болните и/или недохранените човешки същества непрекъснато намалява.

Ноел Браун, разбира се, далеч не е единственият пророк на задаващия се Апокалипсис. На 22 декември 2002 година, писателят и активист Джордж Монбио пише в Guardian [3]„След не повече от десет години светът ще бъде поставен пред избор: земеделската ни продукция или ще продължи да служи за храна на животните [с които ние се храним, бел. моя], или на хората. Тя няма да стигне и за двете“. Независимо от факта, че светът като цяло отказва да престане да консумира месо, риба и млечни продукти, като единствено средство за спасение от масовия глад, предсказан от Монбио, почти 17 години след появата на тази статия не недохранването, а прекомерното хранене е най-големият здравословен проблем на планетата.

През януари 2006 г. Ал Гор казва [4], че „освен ако не вземем драстични мерки за ограничаване на парниковите газове през следващите десет години“, ще достигнем до точка, в която глобалното затопляне ще стане необратимо.

През 2007 г. научният редактор на Independent Стив Конър коментира новината за публикуването на четвъртия доклад на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) в статия, озаглавена „Остават ни десет години, за да избегнем катастрофата [5]“. В нея се предвижда, че повишаването на нивото на Световния океан ще потопи големи крайбрежни градове и – отново – горкия Бангладеш.

Имаме само още 96 месеца. Това предупреждение отправя на 9 юли 2009 година британският престолонаследник принц Чарлз [6], добавяйки, че ако този срок не бъде спазен, ни очаква непоправима икономическа и екологична катастрофа. Деветдесет и шестте месеца изтекоха през юли 2017, но за всеобща изненада Армагедонът все така ни се разминава.

Както съм писал и преди [7], „каквито и да са причините да сме толкова черногледи, когато се опитваме да си представим какво предстои да се случи със света, не бива да забравяме, че най-отрезвяващи винаги са апокалиптичните заглавия от вчерашните вестници“. В тази връзка ще си позволя и аз да направя една прогноза. След десет години планетата не само ще си е още тук, но и ще е станала малко по-добро място за живот, както за хората, така и за мнозинството от останалите ѝ обитатели. Това обаче няма да спре пророците на настъпващия катаклизъм, които ще бъдат абсолютно сигурни, че имаме най-най-най-най-последен шанс да вземем драстични мерки, за да предотвратим климатичния Апокалипсис, който неминуемо ще настъпи след някъде около десетилетие.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [8] или да последваш този сайт в Twitter [9].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon [10]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.