Голямата и малката правда на ГЕРБ
ГОЛЯМАТА правда не изразява интересите на цялото общество, а само на ограничена част от него.
Информацията, че данъчни служители са се представили за любители на фолклора и са влезли в самодеен състав в пловдивското село Марково, за да хванат членовете му, че не издават касови бележки, когато събират дребни суми, за да покрият разходите си, щеше да предизвика смях, ако се беше появила в Неновините, но за нещастие е част от реалния, макар и сюрреалистично звучащ новинарски поток.
Разбираш ли, самодейната селска трупа е нанесла „щети“ в размер на поне няколко лева на държавния бюджет – прегрешение, чието разкриване изисква данъчните служби да организират специална акция под прикритие, почти със сигурност струваща на данъкоплатците повече отколкото властите могат да изземат от жителите на Марково.
Колко пъти на обикновени граждани, които нямат власт и връзки, се отричат дори най-елементарни претенции за някаква мъничка правда, разбира се, в името на ГОЛЯМАТА правда.
Когато човек попадне на новината за тайната операция „Хоро“, не би могло да не му мине през главата, че може би всички сериозни нарушители вече са изплатили задълженията си и в НАП просто няма какво друго да правят, освен да убиват време, тормозейки съгражданите си по селата. Доколко е истина последно, показва информацията – иронично, публикувана точно в същия ден – че парламентът опрощава задължения за над осем милиона лева на вероизповеданията (повечето, дължими от Главното мюфтийство, най-вече за данъци и осигуровки).
Разбираш ли, за разлика от скромните суми, събирани от безскрупулните данъчни измамници в Марково, нечии други задължения за милиони наистина не ощетяват бюджета толкова, че да си затворим очите за голямата правда – ефективното сътрудничество между управляващи и ДПС в името на устройващото всички в тази групичка статукво.
Така ГОЛЯМАТА правда, която изяде и унищожи толкова много МАЛКИ ПРАВДИ, която отне на хората спокойствието, сигурността, любовта, себеуважението, достойнството, братството, почтената взаимност, се оказа в последна сметка вулгарна измислица, копие на средновековните индулгенции за опрощаване на греховете.
Всичко това щеше да бъде просто любопитен куриоз, ако не бе симптоматично за по-видимата тенденция властта да се консолидира в ръцете на малка група радетели за голямата правда на стабилността, готови на всичко, за да запазят удобните си постове – като започнеш от промени в изборното законодателство в 12 без 5, продължиш през медийния закон, заплашващ независимите и критично настроени опоненти на управлението, преминеш през „тайните“ акции, превръщащи обикновени хора в закононарушители, и приключиш със сделки с – уж – идеологическите врагове (които в действителност изглежда крепят статуквото поне толкова ефективно, колкото и коалиционните партньори на ГЕРБ).
Ако приемем, че най-висшите държавни ръководители са най-ревностните жреци в храма на ГОЛЯМАТА правда, би трябвало да се допусне, че те притежават и най-силно развито чувство за самокритичност, гражданска отговорност и честност; че милеейки за тази ГОЛЯМА правда, те с радост дават път на всички по-способни от тях, признават грешките си и с достойнство се оттеглят.
В крайна сметка, властта рано или късно корумпира съзнанието, независимо от това с какви намерения си влязъл в нея на първо място, така че аз няма да се изненадам, ако много от онези, за които е нормално да преследваш някого за лев и петдесет точно по времето, когато опрощаваш осем милиона на друг по целесъобразност, искрено вярват, че така служат на голямата правда, а не на собствените си болни амбиции.
Това, което не разбирам, е как оправдават активната си подкрепа за ГЕРБ тези, последвали партията, вярвайки, че тя 1.) е дясна (докато политиката ѝ недвусмислено показва, че залита по-скоро наляво); 2.) е алтернатива на присъствието на ДПС в управлението (а в действителност много добре си сътрудничи с нея, както видяхме в последните месеци); 3.) защитава обикновения човек (същия, който може да се окаже престъпник, танцувайки държавно несанкционирано хоро) и 4.) се вслушва в гласа на българските граждани (които масово подкрепиха мажоритарното гласуване, електронния вот и радикалното орязване на партийните субсидии, например).
П.П. Всички цитати в курсив са взети (леко орязани) от есето „За голямата и малката правда“ на Георги Марков. В него, разбира се, се говори за едно съвсем различно време – толкова различно, че човек не може да не предположи, че би трябвало да е трудно да се направи паралел между него и нашето просветено съвремие.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.