Най-великото десетилетие в историята

Убеден съм, както че заглавието казва най-важното, което трябва да знаеш за този текст, така и че една немалка част от читателите ми ще бъдат озадачени от него. Изминалото десетилетие бе време на огромни предизвикателства, терористични атаки, политически кризи, климатични промени и въоръжени конфликти, ще си помислят те, така че как е възможно някой да твърди, че то е било не просто добър период в човешката история, а най-великият, който биологичният ни вид някога е преживявал.

Тази нагласа е естествена. Медийната ни среда е такава, че лошите новини са единствените новини, а човешката природа – склонна да преувеличава негативното, игнорирайки поредица от положителни и дългосрочни тенденции. Смея да твърдя обаче, че данните са недвусмислени – броят на трагичните събития намалява (което прави всяко от тях обект на нарастващо медийно внимание, а това от своя страна замаскира посоката, в която сме поели). Светът става по-добро място за живот, както за нас, така и за повечето от останалите биологични видове, с които го делим.

Какво ме кара да смятам така и значи ли това, че трябва да наденем розови очила и да започнем да си затварям очите за проблемите? Отговорът на втория въпрос е съвсем прост: разбира се, че не. Човешкият род все още е изправен пред мащабни предизвикателства, чието разрешаване ще отнеме десетилетия, ако не и векове. Посоката обаче, макар и криволичеща, е що-годе правилна и осъзнаването на този факт ни дава уникална перспектива, позволява ни да оборваме нелепиците на поредните пророци на задаващия се Апокалипсис, и прави възможно да настояваме за политически решения основани на факти, вместо на пропаганда.

Що се отнася до първия въпрос, нека погледнем как се промени светът ни през последното десетилетие.

Бедност

Както казва Стивън Пинкър, „в един свят управляван от ентропия и еволюция, тя [бедността] е изначалното състояние на човечеството“. През 2010 г. все още 15.7 процента от хората живеят в крайна бедност (като това само по себе си е огромен напредък спрямо всеки предишен период от историята). Днес техният процент е по-малък от 8. Нещо повече, както показва сайтът World Poverty Clock, от приблизително 588-те милиона човешки същества, все още попадащи в категорията на крайно бедните към датата на публикуване на този текст, 28 хиляди успяват да се измъкнат от нея дневно.

Любопитен е въпросът какви фактори допринасят за това постепенно забогатяване и кои са онези, които му пречат. Ако хвърлиш поглед на данните, ще откриеш интересна зависимост. Държавите, в които процентът на крайно бедните е голям и/или нараства, или са въвлечени във въоръжени конфликти (като Йемен), или се управляват от социалистически (квази-)диктатури (като Венецуела и Северна Корея). Местата, които провеждат пропазарни реформи, отварят се за международната търговия и премахват поне част от ограниченията пред предприемчивостта на гражданите си – като Виетнам, Индия и Китай – от своя страна се справят най-успешно с намаляването на крайната бедност – точно както са го направили мнозинството от държавите в Европа и Америка в последните две столетия.

Впрочем, изминалото десетилетие ни донесе още една фундаментална промяна. По данни на института Брукингс, 2018 беше годината, в която за първи път повече от половината от хората по света имаха доходи, позициониращи ги в средната класа и нагоре.

Здраве

През 2010 г. все още малко над 27 от всеки хиляда бебета по света умират при раждане. През 2018 г. техният брой вече 21.5. (От този бърз напредък, който е движен от големи успехи в борбата срещу детската смъртност преди всичко в Азия и Африка, пак има няколко изключения – разтърсваната от гражданска война Сирия отбелязва леко повишаване от 13.8 на 14, докато в радващата се на плодовете нa социализма Венецуела смъртността скача от 14.6 на 21.4 на хиляда.)

Това, разбира се, съвсем не е единственият успех, който човечеството успява да постигне в медицинската сфера, в най-вълнуващото ѝ десетилетие от откриването на ваксините насам. След дълги години на относителна стагнация, имунотерапията революционизира борбата с рака. Макар че най-новото ни „оръжие“ срещу коварния набор от заболявания, водещ до смъртта на милиони всяка година, все още е на малко повече от половин десетилетие, то вече демонстрира впечатляваща ефективност и обещава бъдеще, в което думата рак не само няма да означава смъртна присъда, но дори няма да предизвиква особено притеснение.

В същото време антиретровирусната терапия днес допринася за рязкото намаляване на броя на починалите и новите заболели от СПИН. По данни на Our World in Data, през 2010 г. тя спасява живота на 764 260 души. През 2016 спасените вече са 1.21 милиона. Последната и за момента огромна пречка пред поставянето на ХИВ вируса под пълен контрол е, че понастоящем близо 40 процента от диагностицираните с него (предимно в Африка) нямат достъп до антиретровирусна терапия – процент, който обаче непрекъснато намалява.

На този фон, не е учудващо, че очакваната продължителност на живота при раждане в световен мащаб нарасна от 69.5 през 2010 на 72.6 през 2019 г.

Транспорт и сигурност на пътя

При все че електрическите автомобили имат вековна история, масовото им производство започна едва през последните няколко години на изминалото десетилетие. Пиша този текст малко след излизането на данните на Тесла за последното тримесечие на 2019, които показват, че водещият производител на електромобили продължава да чупи собствените си рекорди и, че интересът към тази нова технология расте от година на година. (В същото време, разбира се, цената ѝ пада.) Добави към това нарастващата автономност на автомобилите и ще получиш свят, в който негативното им отражение върху околната среда намалява с почти същата скорост, с която се повишава сигурността на пътя.

Само за пример, в резултат от подобрената инфраструктура, бързото технологично развитие и регулациите броят на смъртните случаи при автомобилни катастрофи в ЕС намаля от 31 500 през 2010 на 25 300 през 2017 г.

(При все че има какво да се желае, България не е изключение от общата тенденция. Данните на МВР показват, че през 2017 г. са загинали 682 души в сравнение със 775 през 2010.)

Наука и технология

Когато през 2015 г. космическата сонда New Horizons изпрати до нас първите близки снимки на Плутон, тя нагледно показа на какво е способен човешкият гений. По-вълнуващ за мен, макар и далеч по-неизвестен, е растящият списък на екзопланети (или иначе казано, планети, намиращи се в други слънчеви системи), които откриваме с впечатляваща скорост. През 2010 г. в него влизат 420 обекта; към 8 декември 2019 г. техният брой е 4 104.

Както стана дума в предната статия, има още поне няколко причини изминалото десетилетие да е най-вълнуващото, що се отнася до изследването на космоса, от 60-те години насам – от футуристичните преизползваеми ракети на SpaceX до изглеждащите все по-постижими мечти за пилотирани мисии до Марс.

Космическите технологии обаче далеч не са единствената сфера, в която човечеството отбеляза бърз напредък. „Умните“ електроуреди на практика не съществуваха през 2010 г., а днес са толкова масови, че не ни правят впечатление. Триизмерните принтери изглеждаха като нещо излязло директно от Star Trek преди десет години, но вече могат да се купят за между няколкостотин и няколко хиляди лева (макар и да не са толкова полезни, колкото ще станат през следващото десетилетие). Киндъл и подобните му устройства промениха природата на четенето за милиони по света, докато Фитбит и еквивалентите му са на път във все по-голяма степен да персонализират грижата за здравето ни.

Големият адронен колайдер бе официално открит в края на 2008 година и през 2013 доказа съществуването на Хигс бозона. Възможностите на CRISPR бяха разкрити през 2012 г., а бъдещите им приложения им приложения в медицината са трудни за предсказване… Списъкът с научни и технологични постижения е толкова дълъг, че няколко статии като тази няма да ми стигнат само за изброяването им.

Околна среда

Всички това може и да е вярно, но нима не унищожаваме планетата си, вероятно ще се запитат част от читателите. Отговорът и тук, че противно на онова, което ни предлагат медиите (чиято работа в крайна сметка е да се фокусират върху редки и важни събития, а не да проследяват дългогодишни тенденции), в много отношения посоката е положителна. Така например в Европа горите се увеличават от години насам като само между 1990 и 2015 горските площи на Стария континент нарастват с 90 000 квадратни километра (каквито са приблизително размерите на Португалия).

Дефорестацията на Амазонската джунгла е измежду най-големите екологични проблеми на планетата, но по данни на НАСА, благодарение на агресивната политика на бразилското правителство между 2004 и 2012 г. скоростта ѝ спада с 80 процента и въпреки лекото покачване в последните три години днес изобщо не може да се сравнява с тази през предишните десетилетия. (При все това, предполагам, е излишно да споменавам, че по мое мнение има още доста какво да се желае и ще мине време, преди процесът да се обърне.)

Горските пожари са важна тема онлайн от месеци насам, което освен, че е чудесна индикация за нарасналото внимание, което обръщаме на околната среда, е донякъде иронично, тъй като се случва на крилата на дългогодишна устойчива тенденция за тяхното намаляване в глобален мащаб. (Но, ако си припомниш какво написах за медийната и човешката природа в началото на този текст, това няма да те изненада – колкото по-рядко се случва едно ужасно събитие, толкова по-вероятно е да прикове вниманието ни.)

Замърсяването с пластмаса заплашва световния океан с екологична катастрофа, обаче на 12 декември 2019 г. Ocean Cleanup на Боян Слат съобщи за успешното приключване на първата си мисия за почистване на пластмаса от водата в района на Голямото тихоокеанско сметище, което – вярвам – ще създаде предпоставки за пълното изчистване на сметището в следващите няколко години.

Без значение дали вярваш в глобалното затопляне или не, ръстът на дела на възобновяемите енергийни източници в общото ни потребление може само да те радва, а той също беше без прецедент в последното десетилетие – от 4 187 тераватчаса през 2010 на 6673 тераватчаса през 2018 г. (данните са на Our World in Data).

Човечност

Каквито и технологии да създадем и каквито и богатства да натрупа биологичният ни вид, те няма да имат особена стойност в свят, раздиран от въоръжени конфликти, доминиран от тоталитарни диктатури или разделян от насилието и омразата помежду ни. Що се отнася до конфликтите, през изминалото десетилетие войните между държави (които несъмнено са далеч по-голям причинител на смърт и разрушение от всяка друга форма на насилие) почти изчезнаха от световната сцена. При все че тяхното място в медиите бе заето от международния тероризъм, върнат към живот от гражданската война в Сирия и възхода на ИД, след като достигна връхната си точка през 2014 г., той отбелязва бърз спад оттогава насам броят на жертвите му намалява всяка година.

По същото време, смъртното наказание бе премахнато в нови и нови места на планетата, броят на държавите, смятащи хомосексуалните за престъпници намаля рязко, а на онези, защитаващи (поне декларативно) жените от насилие нарасна.

(Естествено, както често се случва с прогреса, много от онова, което печелим на правата, губим на завоите, така че не бива да си затваряме очите за предупреждението на Freedom House, че свободата в много страни по света е подкопавана от властолюбивите им управници.)

Бъдеще

Искреното му убеждение е, че човешкото развитие не е даденост, не се случва случайно или автоматично и не следва желанията на тирани, политици и бюрократи. То е следствие от талантите, предприемчивостта и упоритостта на милиони, затова без значение дали очакваш бъдещето да е по-добро или по-лошо от настоящето, ако поне мечтаеш за повече светлина, благосъстояние и прогрес, нямаш друг избор, освен да подкрепиш онази институционална рамка, която отключват тези фактори – малка държава, където властта не може да бъде узурпирана, демократична система, гарантираща мирната смяна на управляващите, свободен пазар и свобода на словото и убежденията, дори когато последните те дразнят до дъното на душата ти.

Лично аз се надявам на едно още по-добро десетилетие, но вместо да го чакам да настъпи от само себе си, възнамерявам целенасочено да работя за него. Призовавам те да направиш същото.