- E-lect.net - https://e-lect.net -

Най-великото изобретениe в историята – част I

[1]

Девети септември е зловеща дата за България, но моето подозрение е, че в бъдеще време светът като цяло ще я свързва с началото на експеримент, който има потенциала да разреши един от най-големите екологични проблеми на века. На тази дата [2] след пет години разработване и тестване организацията The Ocean Cleanup изпрати в океана първата си система за почистване на натрупалата се в него отпадъчна пластмаса.

Няколко дни по-късно системата беше подложена на поредица от тестове [3], които да покажат, че ще работи по начина, по който създателите ѝ очакват. След успешното им приключване на трети октомври тя се отправи към т.нар. Голямо тихоокеанско сметище (Great Pacific Garbage Patch), където пристигна на 16 октомври. Три дни по-късно бе съобщено, че почистването на сметището вече е започнало [4].

Системата за почистване, разработена от The Ocean Cleanup, разбира се, е авангардна и все още предстои да видим доколко ще бъде ефективна. По всяка вероятност с времето и опита, който ще натрупат създателите ѝ, потенциалните проблеми, които ще се появят в следващите няколко месеца, ще бъдат преодолявани един по един, но винаги съществува рискът всичките им усилия да се окажат напразни. Освен това почистването на Световния океан от пластмаса е процес, който ще отнеме поне няколко години и ще изисква немалки инвестиции, а системата на The Ocean Cleanup сама няма да успее да се справи с микропластмасата, която понастоящем се смята за най-опасна за хранителната ни верига.

Фактът, че неправителствена организация, съставена от ентусиасти, успява да стартира толкова амбициозен проект, обаче е атестат за човешката изобретателност. Стига тази технология да демонстрира ефективността си, нейният опит много скоро ще бъде последван от нови и по-съвършени системи, а почистването на океана ще стане интересно за бизнеси с далеч по-големи ресурси.

И докато The Ocean Cleanup ми дава надежда, че сме способни да се справим със замърсяването с пластмаса в обозримо бъдеще, решението на Европейския парламент от 24 октомври [5] да подкрепи забраната на пластмасови изделия за еднократна употреба е чудесен пример докъде води комбинацията от слаба информираност, глупост и страх.

Ще се спрем по-подробно на плюсовете и минусите на това решение в третата част от тази поредица, но все пак е редно тук да кажа накратко какъв би бил резултатът, ако то бъде приложено след края на процеса на съгласуването му със Съвета, по време на което държавите-членки ще имат възможност да изразят собствените си позиции по темата. От една страна, положителният ефект за замърсяването на Световния океан ще бъде почти нулев. С малки изключения (сред които, за съжаление, е България) Европейският съюз е изключително ефективен в съхраняването и рециклирането на изхвърлената пластмаса и кумулативният принос на всичките му членки към световното замърсяване е от порядъка на 1-2 процента – като с подобряване на технологиите за рециклиране този процент ще намалее още повече до момента, в който забраната влезе в сила.

От друга страна, както ще стане дума в част III, повечето алтернативи на пластмасовите изделия за еднократна употреба имат значително по-голям въглероден отпечатък, замърсяват в не по-малка степен околната ни среда и са чувствително по-нездравословни.

(Вземи например това изследване [6], направено от Университета в Пенсилвания и Университета Джордж Мейсън, което открива рязко нарастване на посещенията в спешното и на смъртните случаи след забраната на пластмасови торбички за еднократна употреба в Сан Франциско и други градове. Причината: торбичките за многократна употреба са идеална среда за развъждане на колиформи бактерии, включително, но не само Е. коли [7].)

В част II от настоящата поредица ще си поговорим повече за историята за пластмасата и защо тя е абсолютно незаменим елемент от съвременния ни живот, а в част IV ще се спрем на няколко начина за справяне на замърсяването с пластмаса, които по подобие на системата за почистване, разработена от The Ocean Cleanup (и за разлика от недообмислената политика, която ЕП смята да наложи), имат потенциала да се преборят с проблема.

Впрочем, както вероятно вече си се досетил, „най-великото изобретение в историята“ се отнася не за авангардната почистваща система, с която започна този материал, а именно за пластмасата.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [8] или да последваш този сайт в Twitter [9].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon [10]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.