Последното нашествие на фашистката империя

Изкушеният от историята наблюдател може да направи очевиден паралел между полските граждани, които с ужас научават за нацистката инвазия под фалшив претекст, поставила началото на Втората световна война на 1 септември 1939 година, и гражданите на Украйна, които преживяват същото днес. И в двата случая по-слабата държава е нападната от по-силен съсед с имперски амбиции, управляван еднолично от гневен лидер, който обича да се оплаква, че страната му е обсадена от врагове, да припомня героичното минало, съществуващо най-вече в приказките, да претендира, че скорошното поражение – било то в Първата световна или в Студената война – е исторически катаклизъм, причинен от национално предателство, и да преследва „враговете“ сред собствения си народ.

И в двата случая грижата за съответното – немско или руско – малцинство в нападната държава се сочи като първостепенна отговорност на нашественика. И тогава, както и днес, подкрепата за войната у дома се подхранва от пропагандни приказки, описващи жертвите като зловещи убийци, поставили си за цел да унищожат мирните германци/руснаци. Дори превърналата се в символ на путиновата „специална военна операция“ буква Z зловещо наподобява нацистка свастика.

Между Хитлерова Германия и днешна Русия обаче има няколко големи разлики. Докато нацистката империя разполага с първокласна армия, която е способна да прегази Полша за няколко седмици, проядените от корупция путинови въоръжени сили са изключително последователни в провалите си в Украйна. Демотивирани, зле снабдени и изоставени от собствените си лидери, руските войници – по всичко личи – не се радват на излишък от желание да умират за имперските амбиции на настоящия обитател на Кремъл.

Когато нахлува в Полша, Германия – самата тя могъща индустриална държава – току-що е сключила споразумение за подялба на жертвата със СССР и се чувства достатъчна сигурна, за да се изправи срещу разединените си врагове. Когато нахлува в Украйна, Русия – икономическо и технологично джудже – се оказа брутално изолирана от всички индустриални центрове на планетата (в това число и Китай, чийто финансов сектор благоразумно стои настрани, за да не попадне под ударите на вторични санкции).

Или казано накратко, модерният опит за възраждане на имперската външна политика по подобие на фашистките държави в края на 30-те се сблъсква с далеч повече вътрешни и международни проблеми, отколкото Путин и обкръжението му някога са очаквали. Затова и провалът му по всяка вероятност ще бъде много по-бърз от този на Хитлер, Мусолини и компания.

Едва ли има място за съмнение, че за гражданите на Украйна датата на този провал ще се превърне в също толкова важен повод за празник, колкото и тази, в която Съюзниците приемат безусловната капитулация на нацистката империя.