Най-видимият резултат

Бъдещите поколения няма да свързват безвремието на ГЕРБ с много, но непрекъснатите проблеми със знакови инфраструктурни проекти и честите ремонти на ремонтите задълго ще символизират последното десетилетие от модерната ни история. В тази връзка, сериозната авария по участък от чисто новия трети лъч на метрото в София отпреди няколко дни е само поредният пример за тежък управленски провал. Тя, разбира се, е недопустима за проект на стойност от над един милиард лева, точно както бяха недопустими спешните поправки по „Графа“ няколко месеца след като приключи скъпоструващият му основен ремонт.

По стара традиция никой няма желание да поеме отговорност за станалото. Нито един проблем в България на Бойко Борисов не е отговорност на властта, колкото и очевидно да е какво стои в основата му. (Всеки успех от друга страна винаги е триумф лично на премиера, нищо че в повечето случаи се случва не благодарение на, а въпреки държавата.) Това донякъде се дължи на факта, че за твърдия електорат на управляващата партия нито една издънка – независимо колко скъпо струва на данъкоплатеца – изглежда не преминава границата. Донякъде на медиите, където критични гласове се чуват сравнително рядко. Донякъде, предполагам, и на притъпената ни чувствителност към скандали, на които ставаме свидетели ежеседмично.

Въпросът кой е най-видимият резултат от управлението на ГЕРБ няма нееднозначен отговор. За мнозина това е построената с европейски пари инфраструктура – досещаш се, спортните комплекси за милиони в обезлюдени села, където хората си мечтаят за улици без дупки, магистралните участъци, изглеждащи като преживели бомбардировка не много след откриването си, хлопащите плочки и пропадащите тротоари.

За други, триумфът в здравеопазването и при управлението на кризи – да, този триумф, в резултат на който през 2020 в България починаха повече хора, отколкото през всяка друга година от 1918 насам. Това мъдро менажиране на процесите, заради което сме на последно място в ЕС по процент на ваксинираните срещу коронавирус. Тази впечатляваща далновидност, която доведе до приемането на Националния план за готовност при пандемия само десет месеца след обявяването на такава.

Без да искам да подценявам символичното значение на спряната отсечка от метрото, си мисля, че най-видимо за мен е примирението ни с посредствеността. Знаеш ли, през изминалите няколко месеца написах два материала, сравняващи реакцията на българските власти при появата на коронавируса с тази на исландските, и най-честият коментар, който получих, бе тъпичкото „ние не сме и никога няма да бъдем Исландия“.

Да, с това отношение няма да бъдем.

П.П. Изображението е на  Henry & Co. и е свалено от Pexels.