Другото лице на България: Ал Торо
С Александър Торофиев се запознах покрай един свой коментар за първата му книга-игра – Котаракът и Черният Нарцис, с която той постави началото на възраждането на тази медия на родна почва. Книгата се появи на пазара преди повече от пет години и половина, и оттогава насам с Александър и другите ентусиасти в Сдружение книги-игри работихме по десетина различни проекта в сферата на интерактивната литература. Щастлив съм, че тези проекти, за много от които можеш да прочетеш в E-lect, върнаха едно любимо забавление от детските години на моето поколение на родната сцена.
Това нямаше да случи без героя на днешния ми материал. Смело мога да кажа, че неговият ентусиазъм и неговите усилия са в основата на възродения интерес към книгите-игри. Поради тази причина избрах Александър за първи събеседник в една поредица, която планирам отдавна и която ще бъде посветена на творчески настроени и интересни личности, успяващи в България, въпреки всичко.
Като автор на буквално стотици материали, насочени към нелицеприятните страни на родния политически и обществен живот, съм напълно наясно колко изкушаващо е да се смята, че нищо не ни е наред. Ведно с многобройните поводи за яд обаче, в България има стотици чудесни примери за подражание и аз отдавна планирам да ти покажа някои от тях.
По-надолу с Александър Торофиев си говорим за (интерактивна) литература, творчество и идеализъм, а също и за малко бизнес и политика. Разговорът ни, струва ми се, ще ти хареса.
Здрасти. Представи се на нашите читатели. С какво се занимаваш извън сферата на книгите-игри?
Здрасти! Казвам се Александър Торофиев. Напоследък съм по-известен като Ал Торо. Извън сферата на интерактивната литература работя като програмист на вградени системи, което означава, че програмирам за разни машини – например в момента участвам в разработването на един високотехнологичен детектор за метал. Отделно се занимавам и с гейм дизайн и продуктово менажиране най-общо на компютърни игри – такива за телефон, както и за всякакви други дигитални платформи.
Кои са книгите-игри, на които си автор, и с които си най-популярен?
Всичко започна през 2011 г., когато излезе първата моя книга-игра – която всъщност написах две години по-рано: Котаракът и Черният Нарцис. Тази година публикувах продължението ѝ: Котарака и Абаносовият дракон. Двете книги са в жанра на така нареченото low fantasy – такова, което е по-земно, с по-малък акцент върху магията и по-близко до нашата реалност. Освен тях, в първия от сборниците, които издаваме с екипа на Сдружение книги-игри, „Призвание герой“, също имам една книга: Зомбокалипсис, в която се разказва за смешната страна на зомби инвазия, развиваща се в мола на Стамболийски. Тази година излезе и Българ 3 – интерактивно произведение в света, създаден от Неделчо Богданов и компания, включващо героите от известния сериал. Действието в тази книга-игра се развива в космоса, а вселената е малко по-различна: пародирам Междузвездни войни, Стар Трек и разни подобни фантастични поредици.
Преди малко спомена Сдружение книги-игри. Какво се разбира по това наименование? Какво всъщност прави сдружението?
Сдружение книги-игри е първото официално регистрирано сдружение за книги-игри в световен мащаб. То се занимава с издаване на интерактивни произведения, популяризиране на медията, подпомагане на млади автори – като съответно организираме конкурс за набиране на творби и впоследствие работим продължително със създателите им, с илюстратори и с останалите по веригата, за да ги представим на широката публика. Цялата дейност на сдружението е насочена към книгите-игри.
Основният продукт на Сдружение книги-игри е сборникът „Призвание герой“…?
Да, основният ни продукт е „Призвание герой“, като освен това издаваме и други книги под шапката на сдружението – например преводната колекция „Призвание герой представя“, както и няколко отделни заглавия от типа на Седемте живота на Мая.
Какво те запали по книгите-игри? Защо изобщо се захвана с писането и издаването им?
Книгите-игри ме запалиха по книгите-игри. Навремето ми ги препоръча един много добър приятел, пробвах и страшно харесах самата им идея. По принцип си падам геймър – играя всичко и интерактивните произведения не са изключение. Радвам се, че съм и от хората, които четат. Много ми допадна комбинацията между игра и литература.
Нека те провокирам. Книгите-игри не са ли за деца? Ние не сме ли твърде пораснали? Защо се занимаваш със Сдружение книги-игри при това положение?
Би трябвало да има някой, който прави нещо и за децата. Това е наша цел в сдружението – да предоставим на подрастващите днес достъп до онова готино забавление, което ние имахме навремето. Разбира се, няма как обхватът на медията да е толкова голям, колкото тогава – в момента има много по-голямо разнообразие от начини за прекарване на свободното време. Но в крайна сметка смятаме, че и книгите-игри имат своето място и, по-важното, могат да запалят децата по четенето.
До голяма степен се обръщаме и към старите фенове на интерактивната литература, които все още харесват тази медия. Тя по никакъв начин не е само за деца, но вероятно ще мине поне още едно поколение, докато бъде преодоляно това мислене за игрите. В добре развитите западни държави хората всъщност играят на всяка възраст.
Тоест Сдружение книги-игри работи с идеална цел?
Теоретично погледнато, да. Ако погледнем финансовата страна на нашата работа, по-скоро всички сме на загуба. Извършваме финансови операции през сдружението, но те са нужни, за да можем да работим с книжарници, печатници и прочие.
Коя е любимата ти книга-игра измежду излезлите в последните години заглавия?
Много харесвам Калоян и златният печат, с уговорката, че се абстрахирам от това, че тя е незавършена в доста отношения. Силно ми допадат и Щурмберг от „Призвание герой“, както и целият четвърти брой на сборника. Всъщност повечето произведения, попадали в него. От преводните заглавия любими в момента са ми Съновидение и Тихото училище.
Какви са твоите и на Сдружение книги-игри бъдещи проекти – поне онези от тях, които са изяснени към момента?
До края на тази година планираме да издадем петия брой на „Призвание герой“, който по традиция ще включва три книги-игри. В момента сме на различен етап от работата по всяка от тях и скоро ще започнем предпечата. Другият ни проект е за испанска книга-игра, която вероятно ще стартира собствена поредица. Тя се казва „Не поглеждай назад“ и е насочена към по-зряла аудитория. Може би най-близкият ѝ еквивалент сред българските интерактивни произведения е поредицата за Хлапето на Майкъл Майндкрайм. Жанрът е криминален екшън, а ситуациите са малко по-сериозни и, бих казал, малко по-нецензурни.
Освен книги-игри пишеш и неинтерактивна литература. Имаш ли амбиции да се развиваш като писател и как смяташ да ги реализираш?
Не мога да кажа, че в момента съм се фокусирал върху неинтерактивната литература. По-скоро оставям нещата да се случват сами, тъй като балансирам между много други проекти. При все това точно сега пиша една книжка, която отново се развива във вселената на Българ и се надявам да излезе за Коледния панаир на книгата, както и „Призвание герой“ 5. Иначе, изпитвам голямо удоволствие да пиша къси разкази, но за нещастие напоследък ми остава все по-малко време за неща, които да правя за удоволствие.
Кои са любимите ти литературни жанрове, автори и произведения?
Трудно ми е да говоря за любими литературни произведения, понеже не съм човек, който ще седне например да изчете цялата библиография на един автор – по-скоро се опитвам да се запозная с повече различни творби. Изключително много харесвам Стивън Кинг. Също и Тери Пратчет. Клифърд Саймък и Станислав Лем във фантастичния жанр. Като цяло фантастиката ми е любима.
Имаш ли мнение за българската литература?
Обичам да съм в крак с родната литература, особено във фантастичната и хорър ниша, а и когато на пазара се появи някой фентъзи роман. Има какво да се желае, но определено има и попадения. Проблем е, че повечето автори са любители, нямат сериозен подход, творбите им не се изпипват, а на много от тях им липсва и адекватна редакция. Често виждам страшно интересни идеи, които не са ошлайфани – което не е креативен, а най-вече занаятчийски проблем. Това впрочем го има не само в литературата, а и в много други сфери у нас.
Знам, че си кино фен. Мислил ли си за развитие в тази медия?
За момента не, защото не мисля, че притежавам уменията, нужни за работа в тази сфера. Бих писал сценарии, но не виждам поле за изява на настоящия етап. Изглежда ми почти невъзможно да се реализираш по този начин.
Какво е мнението ти за бизнеса в България? Може ли да се прави бизнес на светло или човек да се развива професионално у нас?
Генерално погледнато, възможности със сигурност има. Аз лично се ориентирам към работа за външни пазари, понеже там може да се постигне повече – включително, когато става дума за електроника и изкуство. На второ място, не бих работил нещо, което да зависи от държавата. Всички виждаме какво се случва в момента, в който държавата вземе, че се намеси в някой бизнес. А що се отнася до наистина добри условия за работа, професионалисти и читави компании, такива има, но има и много проблеми.
Имаш ли политически пристрастия?
Не съм особено политически активен. Майка ми ме съветваше да се пазя от три неща в живота като прекалено мръсни: сектите, наркотиците и политиката. Като цяло симпатизирам на Реформаторския блок. Гласувам всеки път, опитвам се да бъда в крак със случващото се в тази сфера, но наистина не съм кой знае колко активен.
Какво е мнението ти за икономиката на споделянето?
Силно съм „за“ нея. Изглежда ми естествено, че икономиката на споделянето е недолюбвана от политиците ни, тъй като зад тях има хора, чиито интереси страдат от нейното развитие, както например беше в случая с Uber. Това най-вече говори лошо за тези хора и показва, че те са неконкурентни при предлагането на този тип услуги, които икономиката на споделянето превръща в социално благо. Аз лично също возя хора, когато си пътувам от София до Варна в последно време.
Благодаря ти за този разговор!
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.