Другото лице на България: Христо Ченов
Започнах поредицата „Другото лице на България“, защото исках да разкажа за приятели и познати, чиито пример може да послужи за вдъхновение на читателите на E-lect и да им напомни, че животът далеч не е черно-бял, а страната ни въпреки проблемите си, е място, където човек може да живее достойно, да се развива и да просперира. Този сайт винаги е бил критичен към онези аспекти на общия ни живот, които авторите в него намират за проблемни, но на мен никога не ми се е искало съдържанието му да се изчерпва с това. Макар че не е изненадващо, е жалко, че в медийната ни среда не се отделя достатъчно внимание на хората, от които можем да се поучим.
Без съмнение, събеседникът ми в днешния материал е един от тях. Познавам Христо от близо пет години и мога да говоря предимно със суперлативи за работата му като треньор и фитнес инструктор. Над 18 000 почитатели и многобройни положителни коментари във Facebook ще ти подскажат, че това не е само мое мнение. А от разговора по-долу ще разбереш защо той е толкова добър в работата си и харесван от своите клиенти.
Здрасти! Представи се на читателите ни! Кой е Христо Ченов и с какво се занимава в професионалния си живот?
Здрасти! Казвам се Христо Ченов и съм фитнес инструктор, персонален треньор и мениджър на зала в Атлетик Фитнес. Работя това вече от 10 години. Имам опит и като състезател по лека атлетика в спринтовите дисциплини. Близо петнайсет години се състезавах на високо ниво, бил съм национален шампион и съм участвал в националния отбор. Също така съм треньор на лекоатлети, които са стигали до национални титли, така че мога да кажа, че това е сфера, към която имам интерес.
Напоследък се опитвам да популяризирам основите на спорта и здравословното хранене в интернет пространството, и да помогна на хората да повярват в перспективите, които им дава здравословния начин на живот.
Прочетох някъде наскоро, че българите спортуват най-малко от гражданите на Европейския съюз. Имаш ли наблюдения по този въпрос?
Да. Това е напълно вярно. Доколкото знам, сме на едно от последните места в ЕС от гледна точка на здравословни навици. Изоставаме както по отношение на процента от населението, който практикува какъвто и да е спорт, така и по отношение на здравословното хранене. В резултат сме на челно място по сърдечно-съдови заболявания. Надявам се, че ситуацията ще се подобрява. Все повече и повече хора започват да спортуват, но само времето ще покаже дали това ще доведе до сериозна положителна промяна.
Какво мислиш, че може да се направи, за да се подобри тази ситуация?
Това не е въпрос, по който да гадаем. Единственият правилен отговор е образование. Колкото по-образовано е едно общество, толкова по-ясно се вижда нуждата от спорт и здравословен начин на живот. Като казвам образование, не визирам думата само в академичния ѝ смисъл, а по-скоро говоря за културата да се търси информация, да се изграждат правилните връзки и да се стремим към развитие на отделните индивиди. Тези неща се подценяват силно у нас и на много хора им липсва амбицията да се развиват в каквато и да било сфера. В следствие на това здравето страда. Докато в други области дефицитите могат да се маскират, това е много трудно по отношение на здравословните проблеми.
Въпреки всичко виждаш тенденция все повече хора да спортуват?
Да, поне ако говорим за София. Трудно ми е да преценя дали това е резултат от по-добро образование в столицата или е по-скоро мода. Спортът донякъде се превърна в средство за развлечение, което разбира се, по никакъв начин не намалява неговите позитиви. Ако искаме истински резултати обаче, трябва да се спортува системно и целенасочено. Хората, които го правят само за разтоварване, може би няма да продължат да спортуват дългосрочно. Моето наблюдение е, че те възприемат спорта повече като средство, а не като част от начина си на живот.
Тренираш както професионални спортисти, така и обикновени хора в залата. Има ли разлика в подхода ти в различните ситуации?
Едва ли ме питаш за количествени характеристики и натоварване. Иначе, в двете ситуации и мотивацията, и стимулите са различни. Да си призная честно, изпитвам лично удоволетворение да работя с професионалисти, защото е огромно предизвикателство – дори от философска гледна точка – да развиваш човешките възможности до ниво, към което мнозинството от хората не се стремят. Винаги съм бил привлечен от пионерите в дадена област и се радвам, когато мога да се доближа до тях, дори отдалеч или индиректно. Всъщност пробивите, които се правят в професионалния спорт, след време започват да носят полза и на любителите спортисти, така че е важно някой да проправи пътя.
А има ли разлика между работата с възрастни и работата с деца?
От методична гледна точка, да. Хората не трябва да се вкарват в калъп. Един треньор трябва да се съобразява с индивидуалните им характеристики, част от които са свързани с възрастта. Определени качества и умения са податливи на развитие в една възраст, на други е добре да се набляга в друга, така че да постигнем най-висока ефективност.
На каква възраст е контрапродуктивно да се тренира с тежести?
По тази тема широко приетото мнение коренно се различава от реалността. Ако човек знае какво прави, няма такава възраст.
Какво е мнението ти за стероидите и забранените стимуланти като цяло?
Стероидите носят лоша слава на спортната общност. Нови и нови изследвания показват, че огромна част от трениращите използват подобряващи формата им медикаменти. Трябва да е ясна обаче разликата между анаболни препарати (стероиди), които в повечето случаи работят на хормонално ниво, и хранителни добавки. За съжаление, повече хора, които не познават материята, поставят двете категории препарати под общ знаменател, а това просто не е вярно. Хранителните добавки най-общо казано са концентрирани хранителни вещества, докато стероидите влияят върху биохимията на човека. Те дават резултати, но проблемът е, че няма контрол върху тях, ползващите ги злоупотребяват, а страничните ефекти са негативни. Това води до странен парадокс, тъй като основна мисия на спорта е здравето, а стероидите го развалят в дългосрочен план.
Не мисля, че тези препарати са широко разпространени. Проблемът е при тийнейджърите. Мисля, че тук образованието в училищата може да играе роля. В програмата по физическо възпитание би могла да се включва информация за вредите от стероидите, но за съжаление, не съм чувал да има подобни часове.
Какво е мнението ти за състоянието на професионалния спорт в България?
Докато в миналото стигахме до челни места на Олимпийски игри и големи състезания, днес почти не печелим медали. Лично мое мнение е, че ни липсват национални идеали, примери за следване и политика в областта. Много хора ще кажат: няма бази, няма треньори, няма субсидии – което е правилно! – но според мен, спортът не може да се изолира от останалите проблеми в държавата. При него те проличават много ясно, тъй като резултатите тук са измерими.
Водещ в спорта е и личният пример. За съжаление, докато преди време младите подражаваха на хора като Христо Стоичков и Стефка Костадинова, не виждам тази енергия в наши дни…
Не мислиш ли, че спортисти като Димитър Бербатов и Григор Димитров дават подобен пример днес?
Бербатов определено. Неговото време в активния спорт отмина, но е хубаво, че се занимава с все повече социални каузи. Григор Димитров е лъч надежда. Всички гледаме с интерес турнирите му, както и участията на Кубрат Пулев, например. Имаме нужда от повече подобни личности и аз им желая успех.
Чувал ли си за инициативата на Лазар Радков да мотивира един милион българи да спортуват и какво мислиш за нея?
Не съм чувал за тази инициатива. На пръв поглед звучи добре, един милион е сериозно число, амбициозно изглежда. Напълно подкрепям всеки треньор и човек като него, който има смелостта да се захване с подобно нещо – от такива примери се нуждаем. Ако има как да го подкрепя, съм отворен за това.
Относително разпространено е мнението, че спортистите не четат много. Знам, че ти – напротив – обичаш да четеш, така че сподели малко за любимите си жанрове.
Чета, но в действителност по-малко, отколкото трябва. Вярно е, че част от спортистите нямат интерес да се образоват, обаче естествено не можем да обобщаваме. Аз лично харесвам художествени произведения със силни герои, като обичам да чета как преодоляват трудностите, с които се сблъскват. Интересна ми е философската тематика, чета митология определено, а също така много харесвам биографични и исторически книги. Общо-взето отвсякъде по малко.
Разкажи на читателите ни повече за твоето онлайн начинание!
Като човек аз съм строго консервативен, традиционалист съм, и сравнително късно навлязох в интернет пространството. Преди две години създадох страница във Facebook. Следейки други страници на колеги, забелязах, че се разделят на няколко типа: а) маркетинг инструменти, предлагащи тази и тази услуга срещу тази и тази цена; б) его страници: „аз изглежда много добре“, за което естествено адмирации, „и просто искам да покажа колко съм добър и колко харесвам своите фенове“; и в) такива с доста клишета и без особено авторство. Такива са негативите, като разбира се, тези страници имат и не малко позитиви.
На мен обаче донякъде ми липсваше полезна, мотивираща и практична информация, която да бъде предоставяна безплатно (защото смятам, че всеки от нас трябва да даде, преди да поиска да получи, а и следва да се съобразяваме с това, че не всеки има възможност да плати за програма). С моята страница искам да бъда полезен, доколкото мога. Опитвам се да я развивам стъпка по стъпка. След време тя може да има и комерсиална страна, но се стремя да не забравя началото и тя винаги да има страна, отворена към всички.
Какво би посъветвал с няколко изречения хората, които искат да подобрят физическото си състояние и тепърва навлизат в спорта?
Първо трябва да осъзнаят, че това е важно за тях. Трябва да започнат с някаква двигателна активност, без значение дали вкъщи, навън, или в залата. Добре е да поискат съдействие от близки с повече опит. Трябва да имат търпение и да знаят, че промяната няма да дойде бързо. И трябва да запомнят най-важното: усилията, положени в тази насока, са най-добрата инвестиция, защото телата им са основния актив, който истински притежават. Никой никога не може да им отнеме инвестираното в тях.
Най-важно е човек да започне. Ние сме създадени да се движим и трябва да го правим. Никой никога не е прекалено стар, за да почне да спортува. Има много вдъхновяващи примери в тази насока, които всеки може да потърси в интернет. Колкото по-активен си, толкова по-дълго и качествено ще живееш.
Благодаря ти за този разговор!
П.П: Още за Христо можеш да научиш от сайта му или неговата страница във Facebook.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.