Пътят към робството

Просто е! По правило всичко започва с желанието на група хора с добри намерения да видят проблемите, свързани с една или друга индустрия, разрешени чрез намесата на държавата. Не може да се има доверие на бизнесмените, мислят си те (донякъде с право), затова и имаме нужда от независим регулаторен орган, който да защитава потребителите/ конкуренцията, да следи за качеството на предлаганите услуги и т.н.

На следващата стъпка това желание за намеса се превръща в активно лобиране – медиите се пълнят с материали, обясняващи колко зле е положението в индустрията в момента и как регулацията ще помогне за подобряването му, активистите организират акции в подкрепа на предложенията си, а на законодателите се оказва натиск. Накрая парламентът отстъпва пред „общественото мнение“, приема исканото законодателство и назначава регулаторен орган, който да следи за прилагането му.

Активистите са доволни от постигнатото и се насочват към нова благородна задача. Това обаче не се отнася за бизнеса в съответната индустрия. Големите компании бързо осъзнават, че ако искат да защитят реалните или имагинерните си права, ще имат нужда от добри връзки с регулаторите. Макар най-вероятно да са осъзнали същото, малките компании не разполагат с ресурсите да последват техния пример.

Независимо от началните си намерения – били те добри или лоши – едрият бизнес скоро разбира, че да се поласкаят, подкупят или сплашат десетина регулатори е лесно, далеч по-лесно, отколкото да поласкаят, подкупят или сплашат няколко десетки хиляди потребители – така че насочва част от ресурсите си в тази посока. В резултат дребният бизнес започва да се задъхва от нелоялната конкуренция, потребителите страдат, а качеството на предлаганите услуги или спада, или поне не расте с темпове, сходни с тези в нерегулирани индустрии.

Активистите се завръщат. Проблемите в индустрията първо се обясняват с личности и се прилага натиск за смяна на регулаторите с нови и честни администратори. Когато стане ясно, че това не води до очаквания резултат, обичайният извод е, че регулациите не са достатъчно строги и затова се налага бъдат подсилени допълнително.

Завръща се и активното лобиране…

След няколко цикъла регулаторите са точно толкова всесилни, колкото и зависими от своите корпоративни приятели. Големите губещи са именно онези, заради които активистите са се заели с мисията си на първо място – потребителите, конкуренцията, качеството на услугите и т.н.