Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Простото изкуство да не бъдеш убит

Престъпността е тема, по която в България се говори много. Дискусиите, свързани с нея, се разгарят с особена сила в дните, след като някое зловещо престъпление – най-често убийство – попадне в медийното полезрение. По мое мнение, това е очаквано и разбираемо, също както е очаквано и разбираемо недоверието, което хората масово изпитват както към политическата ни класа, така и към системата на правораздаване. В последната има много проблеми и поне част от тях се дължат на отсъствието на воля да я реформират у поредица правителства.

При все това, наблюдението ми е, че масовото възприятие (поне по отношение на особено тежките престъпления) сериозно надценява реалната картина на престъпността у нас и не държи сметка за положителните тенденции от последните две десетилетия. С това не казвам, че страната ни гарантира сигурността на гражданите си в степента, в която ми се иска, а още по-малко, че трябва да наденем розови очила и да се откажем от всякаква критичност. Не трябва и да пренебрегваме ужасяващите трагедии като тази в Русе, само защото те се случват изключително рядко. Но би трябвало да сме наясно, че дори встрани от специфичните обстоятелства, основна причина те да ни вълнуват с дни и седмици е именно фактът, че – както ще видиш по-надолу! – в относително сигурния ни свят броят на умишлените убийства е изключително малък и намалява постоянно от пика си през 1993 и 1994 г. насам.

Не успях да намеря информация за 2018 г., но по данни на Евростат 2016 е първата година в модерната история на България, в която броят на убийствата спада под 100, а според полицейска статистика, цитирана от Капитал преди няколко месеца, 2017 е втората. Както можеш да видиш от таблицата към тази статия (чийто източник за годините от 2008 насам е Евростат, а за периода преди това – доклада на Центъра за изследване на демокрацията за престъпността у нас между 2000 и 2010 г.), тенденцията при тези най-тежки престъпления е към устойчиво намаление след абсолютния им пик в началото на прехода.

Докато между 1990 и 1999 г. броят на умишлените убийства се колебае между 238 и 492 годишно (и е 385 убийства на година средно за периода), в десетилетието от 2000 до 2009 г. той вече е в интервала между 150 и 290 (или средно по 205 убийства на година), а в годините от 2010 до 2017 интервалът е между 81 и 148 при средна годишна норма от 118.

Положителната тенденция няма как да бъде оспорена, обаче без съмнение част от нея се дължи на намаляването на населението. За да отчете този феномен – и в същото време да ни даде възможност да правим международни сравнения – статистиката отчита и какъв е броят на убийствата на всеки 100 000 души. И тук посоката е само надолу. След като през 90-те години това число се колебае между 2.8 и 5.9 на 100 000, през предишното десетилетие то се движи в интервала от 2 до 3.6, а през настоящото – от 1.13 до 1.99.

(Впрочем, тук му е мястото да отворя една голяма скоба, специално за онези, които твърдят, че по бай Тошево време в България е нямало престъпност. Броят на умишлените убийства на 100 000 души у нас в годините от 2005 до 2010 общо-взето е еквивалентен на този от периода между 1985 и 1989 г., след което става чувствително по-нисък. През 2016 и 2017 г. вероятността да бъдеш убит вече е близо два пъти по-малка, отколкото в зрелите години на комунистическата диктатура.)

Какъв е полът на жертвите?

В последните дни прочетох немалко мнения, че жените са много по-вероятни жертви на зловещи престъпления от мъжете. Разбирам причината за тях и подозирам, че поне посоката е такава (за това няма съмнение например при изнасилванията), но конкретно по отношение на убийствата статистиката показва точно обратното. От 172 жертви през 2008 г., 36 (или 21 процента) са жени, а 136 са мъже. През 2009 процентът на жените-жертви е 23, през 2010 – 18, през 2011 – 23, през 2012 – 26, през 2013 – 31, през 2014 – 22, през 2015 – пак толкова, а през 2016 – 27 (за 2017 г. не успях да открия данни).

Казано по друг начин, между 7 и 8 от всеки 10 жертви на умишлени убийства в България са мъже. Дебело ще подчертая, че това не означава, че жените не са уязвими, нито че убийството на жена не е огромна трагедия, но същото се отнася и за убийството на мъж.

Международно сравнение

Интересен е въпросът къде стои страната ни по отношение на останалите държави в ЕС. До 2015 г. отговорът не е особено положителен. България е близо до дъното в Европа, където си прави компания с няколко „обичайни заподозрени“ – Литва, Латвия, Естония, и по-рядко Унгария и Малта. През 2016 г. резултатът на страната ни е по-скоро средняшки – с повече убийства на 100 000 души могат да се „похвалят“ 11 държави-членки на ЕС (като, ако се върна на темата за половете от по-горе, броят на страните в съюза, където вероятността да те убият, ако си жена, е по-голяма, е 16, докато при мъжете е само 10). Предполагам, че статистиката е сходна и за 2017 г.

Без паника

При между 600 и 800 жертви на пътно-транспортни произшествия годишно в последното десетилетие, вероятността да загинеш в катастрофа е грубо-казано 6 до 8 пъти по-голяма от тази да станеш жертва на умишлено убийство. Над 17 000 са смъртните случаи, които са причинени от тютюнопушенето всяка година, което прави шансът цигарите да те убият над 170 пъти по-висок. По сходен начин стои въпросът със замърсяването на въздуха с фини прахови частици, злоупотребата с алкохол и вредното хранене, така че мнозинството от съвременните българи си отиват от този свят в резултат на продължително хронично заболяване, за което сами са допринесли.

Колкото и да ми се иска да живея на място, където няма убийства, такива ще бъдат извършвани за десетилетия напред – като само мога да се надявам дългосрочната тенденция да се запази и броят им да продължи да намалява. Това, от което имаме истинска нужда, ако искаме да ускорим този процес, е правораздавателна система, в която обществото ни да има доверие и от която престъпниците да се боят. Тя обаче е тема на друг разговор.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.