Странната революция на Евгений Пригожин

На 23 юни в интернет се появи пространно интервю с руския бизнесмен със съмнително минало Евгений Пригожин. То напълно опроверга фалшивите оправдания, с които Русия нахлу в Украйна на 24 февруари 2022 г. Пригожин, който понастоящем все още ръководи частната военна компания Вагнер и допреди броени дни се смяташе за приближен до Путин, отрече, че войната се води за демилитаризацията и денацификацията на страната или в подкрепа на руското малцинство вътре в нея.

Вместо това бизнесменът посочи две други причини. На първо място нашествието е нужно на един „психично болен човек“ в лицето на военния министър Сергей Шойгу, за да остане в историята като велик военачалник. На второ, то е необходимо на олигархичния клан, управляващ Русия, за да си подели материалните богатства на Украйна след успешното ѝ превземане.

При все че в него руският президент не се споменаваше поименно, изказването на Пригожин беше толкова радикално, че написах във Facebook, че очаквам, че той или ще бъде елиминиран, или съвсем скоро ще започне гражданска война. От този момент нататък събитията се развиха значително по-бързо, отколкото можех да си представя. Само няколко часа по-късно, собственикът на Вагнер обяви, че руски военни части са обстрелвали с ракети лагери на частната военна компания, и обеща, че злодеите, стоящи зад нападението ще бъдат спряни.

Маршът за справедливост, както го нарече Пригожин, който обаче беше повсеместно и с право възприет като опит за военен преврат, моментално последва това изявление. За едно денонощие Вагнер овладя милионния град Ростов-на-Дон и срещайки много ограничена съпротива стигна почти до покрайнините на Москва. През това време частната военна компания успя да свали шест хеликоптера и един самолет на руските въоръжени сили. Докато столицата бе овладяна от хаос и паника, се появиха слухове, че висши функционери на режима са я напуснали в посока Санкт Петербург, и кадри от умишленото разрушаване на магистрали, за да бъде спрян или забавен походът на силите на Пригожин.

В крайна сметка кризата привидно беше разрешена с посредничеството на президента на Беларус Александър Лукашенко. Няма как да знаем със сигурност какво ги е мотивирало, но ръководителите на преврата вероятно прецениха, че силите им не стигат, за да свалят Путин. Пригожин прекрати своя „марш за справедливост“, прие изгнание в Беларус и остави много от привържениците си със смесени чувства. Руските власти обещаха да не преследват бунтовниците и поне до момента изглежда спазват този си ангажимент.

В рамките на около 24 часа светът видя колко лесно може да бъде разклатено управлението на Владимир Путин. Руският президент изглежда беше изгубил контрол както върху армията си (която остана удивително пасивна на фона на разгръщащия се преврат), така и върху пропагандния си апарат (който в рамките на един цял ден потъна в мълчание) и не на последно място върху народа си (който посрещна марша на Вагнер със смесица от солидарност и апатия).

Споразумението между властите и Пригожин на пръв поглед възстанови статуквото, но не разреши нито един от проблемите, които доведоха до бунта. Руските въоръжени сили все така са управлявани от корумпирани приближени на диктатора. Съдейки по коментарите онлайн, броят на недоволните от своеволията, грешките и откритите престъпления на генералите продължава да расте. Ще си позволя да спекулирам, че Русия е на едно тежко поражение (най-вероятно в Бахмут) от момента, в който недоволството ще прерасне в открито въстание сред частите на фронта. Дали то ще приключи с по-голям успех от марша на наемниците на Пригожин поне донякъде зависи от това дали олигархичният елит все още стои зад Путин – въпрос, който руският президент неминуемо си задава.

Може би най-интересната аналогия, на която съм попадал, е между бунта на Вагнер и неуспешния опит за държавен преврат, организиран от руския генерал Лавър Корнилов през 1917 г. Последният – твърди се – допринася за дезинтеграцията на имперската армия на фронта и отслабва временното правителство на Александър Керенски в навечерието на болшевишката революция. Дали същото ще се случи и днес, е въпрос, на който съвсем скоро ще си отговорим.

Ако има нещо, което Пригожин и наемниците му показаха, то е, че по стара руска традиция режимът на Путин ще се разпадне на два етапа: първо постепенно, а в един момент – внезапно.