Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Дванадесет мерки за по-добра България

Тази статия, както ще видиш, донякъде продължава темата, започната в материала Как да успеем отпреди около седмица. Тя е вдъхновена отчасти и от призива на Владо Каролев към читателите на Капитал да не пропускат да му дават съвети в работата му като съветник в министерството на икономиката, както и от желанието ми да извадя наяве поредица от добри – според мен – идеи, повечето от които е силно съмнително, че ще бъдат подкрепени от това правителство (и, ако там е въпросът, от много други комбинации от политици, които са по-загрижени за собственото си забогатяване и за благосъстоянието на спонсорите си, отколкото за гражданите на България).

Статията съдържа дванадесет предложения за промени преди всичко от компетенцията на министерството на финансите, които могат да бъдат осъществени в краткосрочен план, с кратка аргументация за ползите от всяко от тях. Целта ѝ, разбира се, е да предизвика дискусия, а, ако помогне на някого да поразсъждава отвъд „общоприетия“ псевдо консенсус, това само би било допълнителен плюс.

1. Премахване на партийните субсидии

Популярната теза, с която политиците защитават субсидирането на избрани партии през бюджета, е, че по този начин въпросните политически сили биват предпазвани от корупция. За нещастие, доказателствата съвсем не подкрепят тази теория, а най-корумпирани в България по правило – от което почти няма изключения – са именно онези партии, които са достатъчно популярни, за да си спечелят и държавна помощ. В това няма нищо необичайно – корупцията винаги следва властта. Субсидиите от своя страна ограничават не нея, а навлизането на нови играчи на политическата сцена.

Отгоре на това, изказванията на политици, че, ако не бъдат субсидирани, това едва ли не ще ги подтикне към корупция, са толкова смислени, колкото и тези на шайка крадци, караща ни да си плащаме, за да не разбива домовете ни. Истински почтените хора нямат никаква нужда от допълнителни стимули, за да останат почтени, а непочтените следва да бъдат арестувани и съдени, вместо подкупвани с надеждата нещо у тях да се промени.

2. Премахване на данъка върху лихвата

Новината, че новото правителство ще се опита да отмени една от малкото реформи от времето на Орешарски, в които имаше някакъв смисъл, е трагично-смешна за общо взето всеки човек с дясно мислене, когото познавам. Данъкът върху лихвата не носи почти никаква реална полза за държавния бюджет, но в същото време нанася удар върху една от хубавите черти на българите – спестовността. Както всеки добър икономист ще ти каже, единственият начин едно общество да забогатее е чрез спестявания и инвестиции, и затова всяка политика, насочена срещу тях, е потенциално вредна – което важи с особена сила за политиката, чието единствено оправдание е, че такава била философията на данъчната ни система.

След като за две години политиците ни така и не успяха да измислят какъв е положителният ефект от този данък, който да компенсира негативната му страна, нито едно отговорно и загрижено за българските граждани управление не би следвало да го подкрепя.

3. Намаляване на данъка върху доходите на едноличните търговци

Ако се нуждаеш от добър пример за откровения цинизъм на политическата ни класа, веднага ще намериш такъв в отношението ѝ към данъка върху лихвата в сравнение с този, плащан от едноличните търговци. Докато налагането на първия, естествено, е продиктувано от грижа да се спази „философията“ на данъчната ни система, тя някак си отстъпва на заден план, когато стане дума, че едноличните търговци, за разлика от всички останали в тази държава, внасят 15 процента от доходите си в бюджета.

Ако наистина искат да запазят логиката на системата, както и принципа, че в общи линии не е лошо една правова държава да третира всичките си граждани с един и същи аршин, родните политици би следвало да намалят този данък на 10 процента.

4. Премахване на данъка върху дивидентите

Данъкът върху дивидентите, както може би знаеш, понастоящем е в размер на 5 процента. С него има два проблема, първият от които е, че дивиденти се разпределят от вече обложената с корпоративен данък печалба на дадена компания. При все пълната липса на икономическа логика или елементарен морал в идеята да наложиш на една и съща сума данък 2, 3 или 5 пъти поред, може би щях да приема това, ако живеехме в държава, в която администрацията полага 2, 3 или 5 пъти повече усилия, отколкото очакваме от нея, в разрешаването на нашите проблеми. Тъй като тук ситуацията не е такава, този данък би трябвало най-накрая да бъде отменен.

Впрочем, вторият проблем с него е, че именно данъкът върху дивидентите се използва като оправдание за съществуването на 15-процентния налог върху печалбите на едноличните търговци – тези 15 процента, твърди изкривената политическа логика, са равни на десетте процента корпоративен данък плюс петте от дивиденти. Затова и четвъртото предложение в днешната статия чудесно се съгласува с третото, а двете заедно би следвало да влязат в програмата на всеки отговорен пред народа си властник.

5. Премахване на настоящата пародия на „необлагаем минимум“ и заменянето ѝ с реален такъв

Вероятно си спомняш, че в края на миналата година правителството „Орешарски“ реши да приеме сложна система от правила, на теория целяща да освободи от данъци най-бедните работещи български граждани, а на практика обхващаща толкова малко хора, че реалната полза от нея навярно ще е по-малка от разходите за прилагането ѝ.

При все това, идеята, че част от доходите на всички работещи могат да бъдат освободени от данъци никак не е лоша, а прилагането ѝ ще има допълнителния плюс да смекчи част от злощастните последици за най-онеправданите ни сънародници (преди всичко от ромското малцинство) от последните повишавания на минималната работна заплата. За начало, нивото на необлагаемия минимум може да не бъде особено високо – например 200 лв. през първата година от въвеждането му – при положение, че има ясен, вписан в закона ангажимент то да расте през определени интервали от време, ако това не застрашава стабилността на държавния бюджет.

6. Намаляване на ДДС върху лекарствата

Наясно съм, че това конкретно предложение ще бъде критикувано от икономисти, загрижени данъчната ни система да остане максимално проста. Възраженията ми срещу тази критика са, че от една страна намаляването на ДДС върху лекарствата да речем на нивото на това за туристическите услуги, по никакъв начин няма да усложни системата, в която ще продължат да съществуват две различни ставки, а само ще разшири обхвата на едната за сметка на другата, а от друга – че целесъобразността на една или друга политика би трябвало да бъде разглеждана преди всичко през призмата на човешките животи, които подпомага.

Намаляването на ДДС върху лекарствата е най-простият начин да се свалят цените им, без при това да се подхранва бюрокрацията в здравната сфера, което го прави и най-оправданият в моите очи.

7. Реформиране на данъчната администрация

Според последното изследване на данъците по света, направено от PricewaterhouseCoopers, Paying Taxes 2015, необходимото време за плащане данъци в България е 454 часа годишно при средно 176 часа за европейските държави. Пренесена върху цялата икономика на страната тази цифра се изразява в десетки хиляди изгубени часове, в които при по-добри условия родните компании биха могли да свършат нещо производително, допринасяйки за повишаването на общото ни благосъстояние.

Затова и едно отговорно управление на практика е длъжно да се поучи от европейския опит и да реформира системата така, че времето, отделяно от българските фирми и граждани за данъците им, поне да се изравни със средното за ЕС.

8. Намаляване на осигуровките

Тъй като съвсем скоро писах по темата, тук ще бъда съвсем кратък. Осигурителните вноски на работещите български граждани са твърде високи в процентно отношение и това води до съвсем естественото желание те да не бъдат плащани, а оттам и до хроничните дефицити в системите на пенсионното, социалното и здравното осигуряване. Вместо да се разработват сложни схеми за криминализиране на укриването им и допълнително увеличение на процентите, както направи и поредният ни некадърен социален министър Ивайло Калфин вчера, вноските трябва да бъдат намалени – според мен на първо време до 15 процента при т.нар. работодателски вноски и 12 процента за тези на осигурените в най-масовата категория труд.

9. Намаляване на празните щатни бройки в държавната администрация

Вече си забелязал, че шест от първите осем предложения в тази статия са насочени към намаляване на данъчната тежест за гражданите на България. Както всеки икономист, струва ми се, ще се съгласи, в тях няма нищо лошо единствено при положение, че те бъдат подкрепени от мерки за съответно намаляване на разходите в държавния бюджет. Един бърз и ефективен начин това да се случи е чрез административна реформа и ограничаване на размера на и без друго свръхраздутата държавна администрация в страната, а първата стъпка по пътя към нея би могла да бъде свързана с празните щатни бройки, които често се използват, за да се раздува изкуствено фонд „Работна заплата“.

Според доклада за състоянието на администрацията през 2013 г., към 31 декември тези бройки са били 12 220 (или 8.4 процента от общата численост на бюрократичния ни апарат), така че съкращането им би могло да спести милиони левове на данъкоплатците.

10. Премахване на субсидиите за производители на тютюн

Тук няма кой знае какво да говорим. Тези субсидии не просто нарушават европейското законодателство и закрепостяват много хора под влиянието на ДПС, но и са класически пример за шизофреничната политика на властимащите в България, които с едната ръка плащат, за да се произвежда тютюн, а с другата – за да се ограничават вредите от него.

Ако иска да е отговорно пред гражданите, правителството може да прехвърли част от парите, предвиждани за субсидии, във фонд, предоставящ нисколихвени заеми на онези производители, които решат да започнат да отглеждат култури, различни от тютюн.

11. Повече независимост за общините

Едно безумно предложение в предизборната програма на ГЕРБ предвиждаше общините в България да имат възможност да определят двупроцентови добавки върху плоския данък, с които да си осигурят допълнителни доходи. По-малко вредно за икономиката ни обаче би било те да получат правото да събират два или повече процента от сега съществуващия данък и да попълват с тези пари бюджетите си без нужда от санкцията на централната администрация.

12. Приемане на стратегия за приватизация

В едно изказване отпреди точно година тогавашният вицепремиер Даниела Бобева сподели, че броят на фирмите с над 50 процента държавно участие е 249. Този брой е прекалено голям, особено като се има предвид, че дълговете, генерирани от въпросните фирми, са огромен процент от общия дълг в България. Писал съм и преди за приватизацията, така че тук няма да повтарям аргументите си за нея, а само ще напомня, че колкото по-бързо се отърве държавата от губещи предприятия, толкова по-безболезнена ще бъде настоящата разруха в тях за българските граждани.

П.П: Горните предложения, разбира се, не са изчерпателна програма за реформи, а идеи за промени, които биха дали тласък на икономиката в страната. Те не биха могли да заместят, но пък могат да допълнят така нужните ни реформи в сфери като образование, здравеопазване, енергетика, социално осигуряване и правораздаване, за които сме си говорили и ще продължим да си говорим тук.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.