Венецуела: последната витрина на социализма

Когато преди по-малко от две години за първи път писах за случващото се във Венецуела, по всичко изглеждаше, че ситуацията в латиноамериканската държава е толкова тежка, че трудно може да се влоши допълнително. Днес обаче тя е кошмарна. С годишна инфлация, която се очаква да достигне 13 000 процента, и катастрофален спад в БВП, Венецуела се намира в положение почти без еквивалент в мирно време в световната история.

Резултатът е, че близо 550 000 венецуелски бежанци навлязоха в Колумбия само през втората половина на 2017 г., с което общият брой на венецуелците избягали през границата от началото на кризата нахвърли един милион души. В същото време другият голям съсед на държавата, управлявана от Николас Мадуро – Бразилия – отбелязва четирикратен ръст в молбите за убежище, оценява броя на бежанците на около 30 000 и с основание се страхува от много по-мащабна бежанска вълна в идните месеци.

Хората напускат Венецуела масово до голяма степен заради катастрофалния глад, който страната изпитва за поредна година. Според проучване на местни университети, над 75 процента от гражданите ѝ са изгубили тегло в последната година (всеки венецуелец е „отслабнал“ със средно 9 килограма), а над една трета пропускат поне по едно хранене дневно.

Човешките трагедии зад тези числа са невъобразими. По разкази на очевидци, споделени от Guardian, днес 12-13-годишни деца са принудени да проституират, за да се нахранят, а Reuters описва насилието по пътищата като излязло от антиутопията Лудия Макс. Статистиката отбелязва, че само през януари тази година са извършени 162 обира на камиони, превозващи хранителни стоки, в които поне 8 души са изгубили живота си. Дори гумите на тези превозни средства са безценни – в момента една от тях може да се купи с минималната работна заплата за 20 години.

На пръв поглед парадоксално, държавата с може би най-трагично развитие в мирно време, до съвсем скоро бе давана за пример за „успехите“ на социализма. Днес вече е по-популярен другият рефрен: Венецуела не е истински социалистически експеримент, а отклонение, нямащо почти нищо общо с тази идеология. Разбира се, бъде ли приложен правилно поне веднъж, социализмът ще донесе невиждан просперитет, а устите на критиците ще бъдат затворени.

Проблемът с този рефрен – извън факта, че вече сме го чували по адрес на всяка друга социалистическа държава в историята – е, че той не почива на реалността. Венецуела се провали, именно защото властимащите я насочиха по социалистически път на развитие (път, чиято крайна спирка беше предсказвана от икономисти още преди повече от десетилетие), и в това отношение тя не е изключение, а поредно потвърждение на правилото.

Жалкото е, че докато милиони венецуелски граждани изпитват на гърба си кошмарния резултат от един многократно провалял се експеримент, неговите поддръжници все така активно проповядват повтарянето му някъде другаде.