За волгинизацията – повторно

Кратък поглед върху историята на E-lect ще ти покаже, че критичните материали, посветени на управлението на партия ГЕРБ, започват от появата на сайта в края на февруари 2010 г. и не са спирали и до сега. Разбира се, тук бяхме не по-малко критични към правителството на Пламен Орешарски, както и към трите служебни кабинета в най-новата ни история (при все че поради естеството си и най-вече кратките си мандати последните не успяха да се отличат с кой знае какво глупости).

Причина за тази последователност не е нито някакъв (криворазбран) нихилизъм, нито омраза към политическата ни класа и нейната функция като цяло, а още по-малко пристрастие към определена опозиционна политическа сила – както ще забележиш, тук сме говорили и за онова, което ни се предлага в националистическия спектър, и за градската десница, и за Зелените, и онези, които гравитират към идеите им.

Лично аз, не виждам защо трябва да „мразя“ ГЕРБ (и още повече редовите членове или феновете на тази партия, само заради политическия им избор), както и не виждам защо трябва да „мразя“ БСП и хората, които харесват тази формация. Когато критикувам, го правя от принципното разбиране, че България се развива по-бавно, отколкото би могла да го прави, поради две основни причини:

1.) Корупция, непотизъм и безпардонност в управлението. От тези проблеми не е (и поради природата на властта не може да бъде) имунизирана нито една политическа сила. Нещо повече, те не са нито „леви“, нито „десни“, и затова повечето хора ги разпознават като нещо лошо, без значение коя партия подкрепят.

2.) Популистки и погрешни икономически идеи, на които в страната ни в една или друга степен се поддават всички политически формации с претенцията да управляват.

Политиката не е футбол и затова от моя гледна точка е важно не да робуваме на отбори, цветове или личности, а да гледаме на държавните ни мъже и жени с критично око и през призмата на ясни и добре дефинирани принципи. Наясно съм, че съм малцинство в тази си позиция, но определено не съм сам – всъщност (да си дойдем на думата) повечето от познатите ми, които я споделят, бяха изключително активни по време на антиправителствените протести през 2013 и 2014 г.

Това не значи, разбира се, че в протестите не участваха представители на тази или онази политическа сила, но означава, че последните се опитваха да не изпъкват кой знае колко през повечето време, понеже истинският двигател на недоволството беше гневът, предизвикан от оголената до кокал нагла корупция във властта. Този гняв щеше да го има, независимо от това дали човекът предложил господин Пеевски да оглави ДАНС се казваше Станишев, Борисов или Костов – а аз мога да запълня страници и страници с имената на хора, които никога не биха подкрепили ГЕРБ, но излязоха да протестират с ясното съзнание, че правителството на БСП и ДПС вреди на България значително повече от Бойко Борисов и компания.

Някои от тези хора бяха с леви възгледи и им прави чест, че разбираха, че принципите са далеч по-важни от отборната принадлежност. Те станаха обект на същата жлъч от придворните журналисти на властта, на която се „радвахме“ всички останали протестиращи. Затова преди малко по-малко от пет години, след като изчетох поредица от материали за окупацията на Софийския университет, споделих с читателите си какво мисля за „волгинизираната ни чалга журналистика“, за която „такива дребни подробности като проверката на фактите и изграждането на теза на база на истината са без значение“.

Фактът, че преди няколко дни Петър Волгин написа, че „именно тези екземпляри [протестиращите през 2013 г., бел. моя] преди пет години истерично искаха връщането на ГЕРБ на власт“ и затова нямат право „да реват“ срещу простотиите на партията, показва, че нищо кой знае какво не се е променило. Истината все така няма значение, важното е пропагандната война да се води с патос и лек намек за истерия.

Аз обаче ще ти кажа, че всеки има правото на критично мнение. Проблемът е, че за една част от участниците в обществения ни дебат то така и ще си остане погребано под огромното туловище на сляпата фенщина (наред с тези на други чудовища). До края на света.