- E-lect.net - https://e-lect.net -

Волгинизация

[1]Когато започнах да пиша настоящия текст, ми се искаше да кажа нещо разумно за многобройните статийки и коментари на леви интелектуалци и псевдожурналисти по адрес на студентската окупация на Софийския университет (СУ). За целта изчетох чалгаджийския материал [2], чрез който Сашо Симов демонстрира задълбочените си познания за творчеството на Азис, преминах през днешния коментар на Петър Волгин [3] и отделих внимание на отвореното писмо на Николай Бареков [4], както и на изказванията на Илияна Йотова [5] и професор Димитър Токушев [6].

За съжаление, всичките ми усилия единствено ме убедиха, че със споменатите хора (и повечето им „колеги“) рационален спор не може да се води. Увери се сам, прочети статиите и коментарите им и опитай да откриеш нещо различно от дребни лъжи, банални опити за вменяване на вина, разбиване на доверието между протестиращите на принципа „разделяй и владей“ и сляпа омраза към хората, които най-накрая демонстрираха желанието си да вземат в ръце съдбата си.

Затова днес няма да влизам в задочен спор с представителите на волгинизираната ни чалга журналистика – и без друго за тях такива дребни подробности като проверката на фактите и изграждането на теза на база на истината са без значение. Проблемът не е в конкретните личности, в чиято свобода да говорят каквито си поискат идиотизми вярвам безусловно. За мен основен проблем на политическия ни дебат е, че текстове като горните са приемани от мнозина за чиста монета и се използват наместо аргументи, а авторите им имат претенцията, че са нещо повече от обикновени жълти драскачи.

Волгинизацията на българските медии не е от вчера, но едва след началото на протестите през юни беше теглена ясно чертата между истински свободните, макар и съвсем не безгрешни, български граждани и журналисти (пример за които в средите на левите е професор Близнашки, с когото иначе имаме съвсем малко допирни точки) и онези, които било по идеологически причини, било заради връзките си с властта, са готови да продадат истината и не изпитват скрупули да манипулират аудиторията си.

От чалга журналистиката няма да ни спаси никоя магическа регулация, нито внезапен скок в политическата култура на адресатите ѝ, но все пак вярвам, че спасение има и то се крие в онези от нас – журналисти, коментатори и блогъри – които сме склонни да поддържаме малко по-високи качествени стандарти и да разобличаваме фалша там, където го срещнем. Докато ни има, ще я има и алтернативата на марксистката пропаганда на Симов и Волгин, и на престъпния популизъм на Бареков, и рано или късно истината ще победи.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [7] или да последваш този сайт в Twitter [8].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon [9]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.