- E-lect.net - https://e-lect.net -

Welcome to Big Brother

[1]През изминалата седмица едно изявление на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов по адрес на телевизионното предаване Big Brother Family (впрочем изказано в качеството му на гражданин и родител и, по мое мнение, съвсем невинно) предизвика вълна от публикации, последвана от множество искания за забрана на шоуто, спорове „за” и „против” цензурата, коментари срещу продуктите, рушащи морала и пр. Учудващ беше фактът, че доста интелигентни и уважавани хора без да се колебаят се обявиха в подкрепа на евентуални държавни мерки срещу Big Brother.

Преди да поразсъждавам защо намирам това за неправилно, ми се ще да вметна, че лично аз не гледам предаването, нито съм го правил след първия му сезон, който ме увери, че то няма да ми е по вкуса. Освен това не разполагам с акции в Нова Телевизия и не си пия кафето с Нико Тупарев. Ако искаш мнението ми за Big Brother сам по себе си, по-добре не го гледай (но ти и без друго най-вероятно не го правиш, като се има предвид, че си на този сайт).

Въпреки това намирам вълната от искания за забраната му за опасен феномен, показателен за липсата на зрелост в обществото ни – още по-застрашителен, при положение, че тези гласове идват от личности, които по други поводи са се изказвали в подкрепа на свободата. Без да желая да обиждам когото и да било, част от тях – макар и напълно разбираеми и логични като причини предаването да не се следи – звучат точно като социалистическа пропаганда отпреди повече от 20 години, щом се превърнат в призив към държавата.

Да, Big Brother не възпитава нищо. Но, ако възпитанието беше водещ принцип в изкуството и в шоубизнеса като цяло, над 90% от всичко, създадено от човека, трябваше да бъде цензурирано. Да, той показва една изкривена страна на живота и създава погрешни модели у децата. От друга страна, всеки родител, позволяващ отрочетата му да го гледат безнаказано (или нямащ желание да им обясни разликата между ставащото там и света навън), вече сам е направил крачка в тази посока. С или без предаването, моделите са само въпрос на време.

(Ако ми позволиш краткото отклонение, най-интересен ми беше аргументът, цитиращ показаното по телевизията семейно насилие. Много хора заявиха, че не са били свидетели на такова през живота си и то не е проблем в България. Според едно проучване от 2007 г., обаче, цитирано преди време в e-comedia [2], всяка четвърта жена в страната ни е жертва на домашно насилие. Да не споменавам, че показването му по телевизията е по-добро от това то да остане в анонимност. Питам се къде дреме прокуратурата?)

Все пак основният аргумент срещу спирането на Big Brother няма общо със самото предаване. Противно на илюзиите на мнозина, овластяването на държавата да налага цензура на каквото и да било, всъщност овластява несанкционирания произвол на определени анонимни представители на администрацията. Дори да приемем, че някоя забрана е оправдана, тя само ще отвори пътя към следващата. И тази след нея. Редно ли е показването на Азис по телевизията? Или издаването на списание, което се занимава със Златка и подобните й? Не е ли просто скандал предаването на Карбовски? Не превръща ли в идиоти децата ни гледането на Телетъбис? И къде точно е границата?

Така че, за мен, има само един начин за справяне с Big Brother и той се нарича бойкот. Що се отнася до уродливите страни на действителността ни, които уж не са чак такива, нека ти припомня цитираното в по-предишния параграф изследване. На практика една от всеки четири жени е бита от мъжа си – системно. Колкото и да си затваряме очите, това няма да се промени. Ако има нещо полезно в поредната гражданска истерия, то е, че може би – може би – тя ще предизвика дебат по този въпрос. А Big Brother Family да си го гледат лумпените!