Какво научих за 256 дни без алкохол

От около десетилетие насам отделям по 15-20 дни поне два (но по-често три, а понякога и четири) пъти в годината, в които да не пия никакъв алкохол. Това обикновено става през януари, непосредствено след новогодишните празници, март или април преди Великден и октомври-ноември, когато социалният живот така или иначе замира. Миналата година реших, че ще се опитам да удължа втория подобен период до малко повече от обичайното. Започнах на 13 април, а в началото целта ми минимум беше 21 дни, но сравнително бързо стигнах до извода, че толкова кратко време е за слабаци, така че ще се прицеля в 45. Малко по-късно амбицията ми се разрасна и 75 дни ми се сториха прилично постижение, после се замислих за 100, 150 и 200.

В края на декември отбелязах двеста петдесет и шестия си ден без алкохол и прецених, че подобно кръгло число е достатъчно добро постижение.

Това ми дава удобна възможност за кратка равносметка. На първо място, както е ставало дума и по-рано, напук на особените представи на много от сънародниците ни, алкохолът е вреден за човешкото здраве без значение от количеството. В действителност, когато въпросното количество е относително малко, негативните му ефекти са почти незабележими, но почти не познавам човек, чиято консумация да не надвишава горната препоръчителна граница. От друга страна, разбира се, има психологически или социални причини да пиеш и понякога ползите от тях си заслужават поемането на известен риск.

В тази връзка, първият въпрос, който си зададох, е отрази ли се продължителното ми въздържание негативно на социалния ми живот. Отговорът е категорично не. Повечето хора в собствения ми балон не възприемат подобно поведение като лична обида, (почти) никой не ме попита дали съм болен, както чета, че много често се случва, и абсолютно никой не ме заплаши, че няма да се виждаме, докато не се върна в правата вяра, както ми разказаха, че е станало с друг човек. В същото време повечето заведения в София предлагат достатъчно алтернативи на алкохолните напитки и аз установих, че има видове безалкохолна бира в частност, чиито вкус е съвсем приличен.

Що се отнася до емоционалното ми състояние, крайният резултат бе между неутрален и леко положителен. Истина е, че директният ефект от алкохола е да намали задръжките, в резултат на което мнозина го използват, „за да се отпуснат“. В другата крайност са онези, при които консумацията на алкохол се е превърнала в хроничен проблем. Те често са негативно настроени към света и хората около тях, груби и податливи на влияние. Аз рядко изпитвам нуждата да се освободя от задръжките си и тъй като не злоупотребявам системно, не страдам от емоционалните дисбаланси, които могат да претърпят голямо подобрение с пълно въздържание.

Факт, който все още не е широко известен, е, че алкохолът се отразява разрушително на съня. Това вероятно поне частично обяснява защо хроничната злоупотреба води до повишен риск от деменция и други неврологични проблеми. Количеството, разбира се, има значение. Следя съня си със смарт пръстен Oura, който ми позволява сравнително убедено да напиша, че той е най-добър, когато не пия изобщо. Ефектът от една бира или една чаша вино, особено когато не е непосредствено преди лягане, не е кой знае какъв и понякога е напълно незабележим. Две напитки винаги ограничават времето, което прекарвам в т.нар. REM (rapid eye movement) сън, и нямаляват ефективността, която Oura отчита, а три или повече са катастрофални във всяко едно отношение.

Поне при мен консумацията на алкохол има забележим ефект и върху сърдечния ми ритъм през нощта. Средният резултат, който пръстенът измерва през март и април 2023 г. е 53 удара в минута. През май подобрението е видимо – 46 удара в минута. Резултатът през юни е 49, през юли – 46 и остава под 50 през следващите близо пет месеца, в които не пия. От началото на февруари до днес средният ми резултат е 52 удара в минута, като както ще се досетиш, той е малко по-висок, когато консумирам алкохол, и малко по-нисък, когато не го правя.

(Тук му е мястото да уточня, че връзката между сърдечния ритъм в покой и риска от сърдечносъдови проблеми и смърт е сравнително добре установена. Започвайки от около 50 удара в минута всяко повишение се асоциира с все по-висок риск като някои проучвания намекват, че при хората с пулс от около 75 удара в минута той е приблизително двойно по-голям в сравнение с онези, гравитиращи около 50 или по-малко.)

Не на последно място при мен алкохолът обикновено влече със себе си и четири-пет допълнителни килограма. Ефектът от спирането му беше почти мигновен – теглото ми през май беше с 2.4, през август с 4.5 и през декември – с 3.4 килограма по-ниско отколкото през април.

Дали ще повторя експеримента си и през тази година? Предполагам, че да, въпреки че 256 дни са резултат, който ще ми е трудно да подобря. Планирам ли да спра да пия завинаги? По-скоро не. Както стана дума по-рано, понякога положителните психологически и социални ефекти на една-две бири или чаши вино напълно си заслужават съвсем мъничко по-високия риск. Това, което никога не си струва, е да превърнеш алкохола в нещо, без което не можеш, пропускайки да разпознаеш факта, че дори тези една-две бири или чаши вино много скоро ще се превърнат в източник на хронични проблеми, ако присъстват на масата ти седем дни в седмицата.