- E-lect.net - https://e-lect.net -

Кой се страхува от Airbnb?

[1]Не мога да не започна с това, че само преди няколко седмици един от основните аргументи на ГЕРБ в сблъсъка между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова за кметското място в София беше, че подкрепата за Фандъкова ще спре похода на левите/комунистите към властта. По стара традиция, след като местните избори преминаха, от партията на Бойко Борисов недвусмислено показаха колко фиктивно е това твърдение и как и така, и иначе столицата ни ще продължи да се управлява от лява формация.

Някои от удивителните примери за предложения и коментари, които нито една уважаваща себе си дясна партия не би припознала, включваха почти безпрецедентната атака в публичното пространство срещу втория пенсионен стълб (чието състояние днес е изцяло отговорност на управляващите в последното десетилетие), твърдението на министър Горанов, че местните данъци в България са изключително ниски, ведно с офертата му към общините да вземат да ги вдигнат, и внезапната поява на страната ни в списъка с държави, предложили Европейският съюз да въведе „авиационен данък“, за която май никой не пое отговорност.

Няма по-добър пример обаче за това колко лишена от връзка с реалността е прокламираната от ГЕРБ привързаност към „десните“ ценности от направените онзи ден предложения за изменения в Закона за туризма, които предвиждат категоризация за имотите, отдавани под наем чрез електронни платформи като Airbnb, Booking и Facebook, глоби за нарушителите и дори спиране на въпросните сайтове на територията на България.

Макар и по-маловажна, процедурната страна на въпроса също заслужава внимание. Крайно време е да се ограничи любимата на управляващите ни изключително порочна практика промени в един закон да се правят между двете четения на друг като по този начин се заобикаля пълната парламентарна процедура по обсъждане, преработване и евентуално приемане на даден законодателен акт. Без значение от политическите ти възгледи, едва ли би одобрил това заобикаляне на демокрацията, когато се извършва от политическите ти опоненти, и не бива да го подкрепяш, когато го прави „твоята“ партия – ако не по друга причина, понеже то е удар по твоя глас, твоето право да бъдеш информиран за законодателната дейност на избраниците ти и твоя интерес тази инициатива да се осъществява по прозрачна процедура и в условията на обществен дебат.

Що се отнася до самите идеи за законодателни изменения, лансирани от „десни“ политици като Менда Стоянова от ГЕРБ и Валери Симеонов от Обединените патриоти, те силно наподобяват атаката срещу Uber отпреди няколко години [2], която не само че по никакъв начин не помогна на транспортните услуги в столицата ни, но и ни превърна в една от само трите държави по света, в които платформата е изцяло забранена (другите две са Дания и Унгария).

Тези предложения не са адекватни на фона на реалностите в дигиталния свят. Вместо да търси начини за категоризиране и ограничаване на многобройните дребни бизнеси, развили се покрай  Airbnb, едно истински дясно правителство би ревизирало собствените си, отдавна изостанали във времето, регулаторни режими и би олекотило тромавата администрация. То би се поучило от добрите практики на частните платформи, предлагащи много по-голяма сигурност, че услугата, която ще получиш, ще бъде сигурна и качествена, от всички държавни изисквания взети заедно.

Тези предложения активно удрят по малкия и средния бизнес и ограничават възможностите за икономически растеж на много населени места. Ако бъдат приложени, те ще доведат до по-малко предлагане на пазара (тъй като ще има хора, които няма да искат или да могат да покрият изискванията на бюрокрацията). Това ще повиши цените, ще намали натиска за подобряване на качеството и в крайна сметка ще доведе до по-малко туристи, отколкото страната ни би посрещнала иначе. В резултат ще пострадат много други бизнеси, ще пострадаме и всички ние като потребители.

Тези идеи, разбира се, ще доведат и до по-ниски данъчни постъпления. Един от огромните плюсове на платформи като Airbnb е, че те са прозрачни. Последното, което би трябвало да искаме като общество, е да върнем множество предприемчиви български граждани в полето на сивата икономика, да ограничим възможностите на онези, които останат на светло, и в крайна сметка да превърнем всички в потенциални закононарушители, само защото са пропуснали да попълнят този или онзи никому ненужен от поне две десетилетия насам документ.

Предложенията на управляващите са лобистки. Съвсем очевидно е кой печели от тях за сметка на мнозинството от гражданите на страната.

И не на последно място по важност, те са опасни. В проекта на Менда Стоянова и Валери Симеонов се предвижда спиране на достъпа на интернет платформи, където се отдават имоти под наем при „системни нарушения“ – предложение, което гарантира, че ако буквата на закона бъде спазена, Facebook например трябва да бъде спрян още в деня на влизането му в сила. (По смисъла на Закона за туризма, имаме „системност“ в нарушенията, когато той е нарушен три или повече пъти в рамките на две години. Няма съмнение, че единственият начин Facebook да не допусне това е буквално да филтрира целия трафик от България, защото социалната мрежа няма капацитета да проверява дали всяка публикувана обява отговаря на родното законодателство. Впрочем същото се отнася за на практика всички платформи, нарочени от вносителите от ГЕРБ и ОП).

В крайна сметка, основната разделителна линия между лявото и дясното е по отношение на икономическата свобода. Десните партии защитават свободната инициатива и се борят срещу безсмислените регулации, позволяващи на утвърдени бизнеси да неутрализират конкуренцията си с помощта на държавата. Какво правят онези, за които „дясна политика“ е фраза, изпразнена от съдържание, за съжаление, виждаме ежедневно.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [3] или да последваш този сайт в Twitter [4].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon [5]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.