Защо не съм социалист
След като не един, а цели двама от любимите ми блогъри споделиха с читателите си защо не харесват социалистическата идея, се чувствам предизвикан – барабар Петко с мъжете – да продължа хубавата тема с надеждата да стигне до повече хора. Може би в следващите редове ще попаднеш на твърдения, които си чувал и преди, но какво от това… в крайна сметка причините по-умните от нас да мразим социализма са, ако не точно едни и същи, то поне близки една с друга.
И така, на първо място не съм социалист, защото социализмът като философия е дълбоко несправедлив. Това твърдение може да прозвучи тъпо на доста хора, които са свикнали да им набиват колко хуманно и справедливо е учението, за което си говорим. Никога не съм разбирал тия бръщолевения. Сети се само каква е основната идея на всяка разновидност на социализма: да преразпределя богатството в полза на по-бедните членове на обществото. Или иначе казано: да отнема изработеното от по-продуктивните и трудолюбивите и да го дава на мързеливите, неграмотните или просто неспособните да допринасят за общото благо.
Напълно оголена базовата идея на социализма е да наказва онези от нас, които, било чрез способностите или чрез труда си, правят живота на всички ни по-добър. А да бъдеш наказан, само защото си по-способен, е брутална антисправедливост.
Не съм социалист и защото социализмът е нерационален. Ако се върнем към основната му идея, горе-долу единственият възможен ефект от наказанието върху успеха е да приучиш хората да се стремят да си останат посредствени. Така се създава слабо и бедно общество. Затова, ако приемем, че социалистите наистина желаят да променят света към по-добро, сме принудени да се съгласим, че мисленето не им се отдава кой знае колко много.
Следвайки същия ред на мисли може да излезем и с извода, че социализмът е нефункционален. Всъщност последното не е никаква тайна за хората, които поне малко се интересуват от икономика. От революцията в Русия насам са написани стотици изследвания върху „политическата икономия” на социализма, но никой така и не е успял да измисли как да го накара да сработи. Не мисли, че това се отнася само за СССР и сателитите му. Във всяко общество (включително прехвалените скандинавски държави), напредъкът е движен от онези сектори на икономиката, в които пазарът е силен, а държавните регулации – слаби или отсъстващи. Не случайно информационни технологии (които до скоро почти не бяха регулирани) преобразиха света, а железниците например се превърнаха в излишен баласт.
(В тази връзка хората, интересуващи се от история, обикновено се изненадват да научат, че златната епоха на този тип транспорт странно съвпада с времето, когато той е предимно частен.)
Аз пък бях изненадан да науча, че социализмът се възприема като антирелигиозен. Да, той е остро настроен срещу по-традиционните вярвания, но това е характерно и за исляма, и християнството. Точно така, намеквам, че социализмът е религия. Личи си по мавзолеите на вождовете, задължителните свещени книги и строгите ритуали, но най-вече по сляпата вяра, че системата може да сработи – която, както споменахме по-горе, е в пълен дисонанс с емпиричните данни.
Но най-важната причина да не съм социалист е, че социализъм е просто лъскава дума за робство. Има само една истинска гаранция за свободния човек: неговото право на собственост – на първо място върху своя живот, а после и върху продукта на труда си. Социализмът отхвърля и двете: живота, подчинявайки правата на индивидите на тези на абстрактното общество, а постигнатото чрез труд, налагайки стигма върху частната собственост.
В крайна сметка, колкото и да се опитват да го маскират, той си остава чудовище в овча кожа, узаконен грабеж, ловко скалъпена измама за наивници. Затова и не съм социалист.
П.С: Картинката е оттук.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
Ами той е нерационален именно заради неморалната си базова идея 🙂 .
Аве затова, че е и нерационален, и неморален като базова философия, сме на едно мнение безспорно – аз по-скоро не виждам причинно-следствена връзка между двете. В смисъл спокойно мога да си представя неморална философия, която да е по-скоро рационална…
Да, в този ред на мисли се сещам за задочните репортажи на Георги Марков. Комунизмът или социализмът, все едно, са абсолютен триумф на посредствеността, глупостта, мерзостта и алчността в целия им блясък. За съжаление все още неуспешно се опитваме да се отървем от това.
Няма как скоро да се отървете от мечтите на бедните и мързеливите за социализъм. Хората стават излишни заради технологиите и свободния пазар на стоки и труд, но тъй като на никой не му се умира от глад, хората няма да спрат да секат роялите, за да си варят компоти и за това си има много просто обяснение – мразейки комунизма поради рационалните причини, които вече споменахте, реално погледнато по-заможните игнорират съществуването на по-бедните, но не проявявайки човещина, мислейки, че могат да се спасят с парите си, рано или късно те сами подкопават основите на пирамидите си. Ситият на гладния не вярва. Помагайте на бедните, нищо че може да са мързеливи неблагодарници, за да не ви изядат черните дробчета някой хубав ден :). Много по-рационално е отколкото тепърва да трансформираш някви ресурси (кат петрол и пласткаси) в някви излишни стоки, за да ги продаваш тепърва на някви нереално ниски цени, за да си купиш хляб… много сложно и не мога да го правят всички. Все пак не може да има 15 гугъла – вече е измислен един и работи добре :).
„… абсолютен триумф на мерзостта и алчността в целия им блясък“ e капитализмът!
Деца, понеже разбирате рационалността като някакво минаване метър от грижата за друг, освен себе си, поне проумейте къде ви идва заблудата, че социализма нещо ви отнемал…
Вие искате от обществото да хаби ресурси, за да гарантира вашата собственост, да я поддържа, да ви строи инфраструктура до нея, а когато то иска да се погрижи за нещо друго освен поскъпването на активите ви, на вас ви се струва кражба.
Освен това вярвате, че като превърнете децата в потребители същата тази ви рационалност ще им предостави нужните блага.
В същото време отказвате правото на труд на хора, които не искат да търгуват с уменията си, а просто да живеят в по-благоприятна среда от джунглата, изнудвате ги да работят за вас, за да се нахранят. А реално няма рационална причина за човешкото същество да спазва нечии порядки, когато тези норма на поведение му прави живота по-лош и рисков.
Ще дойде ден, в който държавата наистина ще спре да администрира глупавите ви занимания, а просто ще осигурява необходимите за оцеляване блага на хората, подслон, храна, облекло единствено с/у институционализиран труд по избор и тогава ще се окаже, че тарикатчетата сте малцинство и въобще не сте рационални с амбулантните си прищевки и еснафски светоглед.
Пич, по-добре да не беше го писал. Тъпичко е. Не знам в кой клас си, ама не ще да си от горния курс като гледам как тече мисълта ти и плоско се обосноваваш.
Г-н Bahur. плоскостта на коментарите зависи от предмета на изложението, някой се e излял неразбирането на смисъла на изземването на парична маса и създаване на блага по ‘Парето’, и респективно обяснението е такова, че дори и вие да го разберете.
Причината да не сработи в реалния живот социализъм-а е заложена в самото „мото“: „Всеки (ще допринася) според възможностите и всеки ще получава според потребностите си“
1 – кой и как ще преценя реалните възможности на всеки?
2 – кой и как ще преценя потребностите на всеки?
3 – Щом е гарантирано задоволяването на потребностите ми – защо да си разширявам възможностите?
И върха на сладоледа:
4 – Кой гарантира, че приноса според възможностите ще достатъчен да покрие потребностите на всички? Или по точно – ако имаме 100 човека и за всеки е необходим по един хляб на ден, но стоте заедно са произвели 80 хляба – как ще получат според нуждите си?
А аргументи защо скандинавският модел е прехвален?
Защото ако погледнеш индекса на най-свободните икономики в света, ще видиш, че скандинавските държави са най-отгоре.
Тук един умник Vyrnym izezo (каквото и да значи) пише много „интересни неща“. Например че всеки ще избира труда си. Та питам… кой ще избере да чисти тоалетните примерно… щото аз няма. Може би той точно това ще избере. Аз „еснафски“ ще избера да стоя в някой офис и да държа колежката за някой части от тялото. Е, може и да не се справя с другата работа, ама все ще има някой дето да може. Виж, с колежката ще се справя 🙂 .
Ето срещу тези мисли и убеждения трябва да се бори световната общност, ако иска да оцелее.
Този човек Юри Иванов е абсолютен ценек. Може да си вярва в каквото иска, но мисля че не е дорасъл да прави обобщения за социалните системи. А ето и мнението на Ноам Чомски за прехваления ви капитализъм: Сега, това не са търговци и производители, които притежават обществото и диктуват политиката. Това са финансови институции и мултинационални корпорации. Днес те са групите, които Адам Смит нарича господарите на човечеството. И те следват същата гнусна максима, която той е формулирал: Всичко за себе си и нищо за другиго. Те ще следват политики, които ги облагодетелстват и вредят на всички останали, защото капиталистическите интереси диктуват, че те така трябва да правят. Това е в естеството на системата. И при липсата на обща, популярна реакция, това е почти всичко, което ще получите.
Социализмът, както и християнството очевидно са несправедливи учения – от къде на къде някой, който се е сдобил с повече от две ризи ще ги раздава на ляво и на дясно и отгоре на всичко ще му бият и шамари. Има логика в капитализма, но само ако инициативният и кадърен индивид овеществява единствено личните си умения и труд, без да принуждава други да продават насилствено трудовите си потенциали на занижени цени, само защото нямат първоначален капитал /което е основната причина за извращаването на капитализма, както е извратен и социализмът, но на друга основа/. По наблюдателните обаче трябва да са забелязали, че класическият /производствен/ капитализъм, основан на формулата П-С-П+ /пари – стока – пари плюс/, отдавна е поредната жертва /обект на експлоатация/ на новия фактор владеещ света – кредитния /лихварски/ капитал, който реализира печалби директно, по формулата П-Л-П+ /пари – лихва – пари прим/, което вече не е точно класически производствен капитализъм. Дори може да се посочи, че лихварският /кредитен/ „капитал“ експлоатира производствения капитализъм, който на свой ред експлоатира трудовия потенциал. Или освен активните и пасивните членове на обществото /предприемачи и работници/ има и трети фактор, основан на директното изсмукване на ресурси от всеки донор на принципа на „паразитизма“, което е и актуалният обществен строй сега.
Чудех се по-плоските или „по-умните“. Богатите се нуждаят от бедните и средната класа. Затова навсякъде по света има социални министерства. Не е задължително да си непродуктивен, за да си беден. Не е грозно да мечтаеш всички да са сити. Бедни и богати са скачени съдове. На едни им харесва едно, на други друго. Всеки да си играе картите. Няма нужда от упреци.