- E-lect.net - https://e-lect.net -

Защо не съм социалист

[1]След като не един [2], а цели двама [3] от любимите ми блогъри споделиха с читателите си защо не харесват социалистическата идея, се чувствам предизвикан – барабар Петко с мъжете – да продължа хубавата тема с надеждата да стигне до повече хора. Може би в следващите редове ще попаднеш на твърдения, които си чувал и преди, но какво от това… в крайна сметка причините по-умните от нас да мразим социализма са, ако не точно едни и същи, то поне близки една с друга.

И така, на първо място не съм социалист, защото социализмът като философия е дълбоко несправедлив. Това твърдение може да прозвучи тъпо на доста хора, които са свикнали да им набиват колко хуманно и справедливо е учението, за което си говорим. Никога не съм разбирал тия бръщолевения. Сети се само каква е основната идея на всяка разновидност на социализма: да преразпределя богатството в полза на по-бедните членове на обществото. Или иначе казано: да отнема изработеното от по-продуктивните и трудолюбивите и да го дава на мързеливите, неграмотните или просто неспособните да допринасят за общото благо.

Напълно оголена базовата идея на социализма е да наказва онези от нас, които, било чрез способностите или чрез труда си, правят живота на всички ни по-добър. А да бъдеш наказан, само защото си по-способен, е брутална антисправедливост.

Не съм социалист и защото социализмът е нерационален. Ако се върнем към основната му идея, горе-долу единственият възможен ефект от наказанието върху успеха е да приучиш хората да се стремят да си останат посредствени. Така се създава слабо и бедно общество. Затова, ако приемем, че социалистите наистина желаят да променят света към по-добро, сме принудени да се съгласим, че мисленето не им се отдава кой знае колко много.

Следвайки същия ред на мисли може да излезем и с извода, че социализмът е нефункционален. Всъщност последното не е никаква тайна за хората, които поне малко се интересуват от икономика. От революцията в Русия насам са написани стотици изследвания върху „политическата икономия” на социализма, но никой така и не е успял да измисли как да го накара да сработи. Не мисли, че това се отнася само за СССР и сателитите му. Във всяко общество (включително прехвалените скандинавски държави), напредъкът е движен от онези сектори на икономиката, в които пазарът е силен, а държавните регулации – слаби или отсъстващи. Не случайно информационни технологии (които до скоро почти не бяха регулирани) преобразиха света, а железниците например се превърнаха в излишен баласт.

(В тази връзка хората, интересуващи се от история, обикновено се изненадват да научат, че златната епоха на този тип транспорт странно съвпада с времето, когато той е предимно частен.)

Аз пък бях изненадан да науча, че социализмът се възприема като антирелигиозен. Да, той е остро настроен срещу по-традиционните вярвания, но това е характерно и за исляма, и християнството. Точно така, намеквам, че социализмът е религия. Личи си по мавзолеите на вождовете, задължителните свещени книги и строгите ритуали, но най-вече по сляпата вяра, че системата може да сработи – която, както споменахме по-горе, е в пълен дисонанс с емпиричните данни.

Но най-важната причина да не съм социалист е, че социализъм е просто лъскава дума за робство. Има само една истинска гаранция за свободния човек: неговото право на собственост – на първо място върху своя живот, а после и върху продукта на труда си. Социализмът отхвърля и двете: живота, подчинявайки правата на индивидите на тези на абстрактното общество, а постигнатото чрез труд, налагайки стигма върху частната собственост.

В крайна сметка, колкото и да се опитват да го маскират, той си остава чудовище в овча кожа, узаконен грабеж, ловко скалъпена измама за наивници. Затова и не съм социалист.

П.С: Картинката е оттук [4].

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [5] или да последваш този сайт в Twitter [6].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon [7]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.