Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

С парите на другите

Идеята на българския премиер и самодържец Бойко Борисов да изплати дълга на частна гръцка фирма към производители на тютюн от Североизточна България е просто поредният пример за скандална злоупотреба с власт, но не защото някой не оценява тегобите на отрудения народ, както се опитва да внуши самият министър-председател.

Фактът, че тютюнопроизводителите са ощетени с над два милиона лева, от компания, която според Сега е „отдавна позната с некоректното си отношение към стопаните“, ясно показва, че на правораздавателната ни система не може да се разчита особено, що се отнася до налагането на справедливост (и за това голяма част от отговорността е именно на „големия европейски лидер“, който с лека ръка раздава парите на данъкоплатците). Няма как да го знам със сигурност, но приемам на доверие, че проблемите на самите производители са реални и справедливи, а каузата им заслужава внимание.

Същото обаче се отнася до проблемите на десетки, ако не и стотици хиляди други български граждани. Мнозинството от тях не само че никога няма да се възползват от непознаващата граници щедрост на господин Борисов – поради простата причина, че не са толкова електорално интересни, колкото производителите на тютюн – но и въпреки всичко си плащат данъците, с които впоследствие управляващите си купуват подкрепа.

Ако наистина искаше да покаже алтруистичната си природа, премиерът, разбира се, можеше да го направи и със собствените си пари, да се опита да убеди колегите си в партията да се бръкнат (в крайна сметка, два милиона лева лесно се покриват само с отстъпките в цената на няколко преференциални апартамента) или дори да похарчи част от партийната субсидия на ГЕРБ. Но това би изисквало реално поемане на отговорност, че даже и лека самопожертвователност, а трябва да признаем – много по-лесно е да се вземе от данъкоплатците… пък и не е като някой да очаква висок морал от хората, които избираме на постове, които на теория изискват висок морал.

Сарказмът настрана, проблемът с тютюнопроизводителите от Североизточна България е пример за провал на законността на поне няколко нива. На първо място, съдебната ни система не работи така, че да обезвъзмезди потърпевшите от нарушаването на договори. На второ, лидерътТМ играе толкова важна роля при този дефицит на правосъдие, че пострадалите директно се обръщат към него; а дали проблемът им ще бъде решен, зависи непосредствено от сантиментите, интересите и настроенията на въпросния лидер (така че най-удобното време да протегнеш ръка към слънцето винаги е по време на някоя предизборна кампания – все пак да не забравяме, че Борисов удобно се сети за производителите на тютюн точно сега, а не в който и да е друг момент в последните две и повече години, в които задълженията на некоректната гръцка фирма са били висящи).

Не на последно място, парите на всички нас, данъкоплатците, са просто малко по-особено перо в личните спестявания на премиера и хората около него – не точно същите като собствените им пари, които както видяхме те умеят да управляват с такава грижа, че да се сдобиват със скъпи луксозни апартаменти с депутатски заплати – но не и толкова чужди, че да не бъдат припознати като свои всеки път, когато министър-председателят трябва да покаже щедрост.

Дали има разлика между това да бутнеш по 50 лв. на едни бедни, отчаяни хора в деня на изборите и това да „помогнеш“ на други отчаяни избиратели месец по-рано, вероятно ще бъде спорен въпрос, по който няма да задълбавам. Обаче все ми се иска управляващите да се грижат за държавния бюджет поне по начина, по който го правят за собствените си портфейли. А пък когато изпитат напълно разбираемата нужда да се отдадат на благотворителност, да постъпят като всички нас и да извадят парите от своя джоб, вместо от нечий друг.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.