Пиши „есе“ и да бегаме
Вече знаем каква е причината за болестта на Алцхаймер и как можем да я спрем, тръби заглавие на статия в Наука OFFNews, нищо, че още първото изречение на същата започва с „може би“, а дори да погледнеш отгоре-отгоре източниците на тази информация, ще разбереш, че те са далеч по-малко оптимистични.
Какво пък там значи някакво си некоректно заглавие, щом привлича аудитория, вероятно ще кажат от Дневник, където четем, че при температура от -46 градуса по Целзий в Чикаго ще бъде по-студено, отколкото на Еверест и Северния полюс. В заглавието; иначе текстът на статията започва с това, че очакваната температура в Чикаго през нощта ще наближи -30 градуса (но заради вятъра ще се усеща като -46), а на Еверест и на Северния полюс е по-студено.
Да се привлича аудитория с кликбейт е популярно, но поне когато той бива опроверган още в първите изречения на материала, който те е накарал да отвориш, няма толкова голяма опасност да бъдеш подведен. Много по-интересен е подходът на „медии“, които по същността си са се превърнали в пропагандни машини, като лявата Барикада, която толкова иска да убеди читателите си, че умират от глад, че не се колебае да публикува нелепици като „минимумът, необходим за човешкото оцеляване, са 2400 килокалории“ [дневно]. (Без да съм голословен, за мнозинството от хората 2400 килокалории на ден по-скоро са гаранция за затлъстяване, а минимумът е чувствително по-нисък.)
Пак там можем да „научим“ и, че животът в предкапиталистическите общества е бил изпълнен с изобилие, но после злите империалисти са вкарали всички „в мини, фабрики и плантации“ (нищо, че всички налични доказателства ясно показват, че да живееш където и да било на планетата допреди 1800 години е било брутално, но за сметка на това кратко приключение за мнозинството от човешкия род).
Подобен, макар и далеч по-първосигнален, е подходът на „Пеевските медии“, за които стана дума в E-lect през декември покрай прогнозата им, че „мистериозната планета“ Нибиру лети към Земята и ще ни избие всички. Това, изненадващо, не се случи, което не попречи на същите издания и себеподобните им да споделят със своята аудитория, че според изтекла от НАСА информация, Апокалипсисът най-сетне ще настъпи на 1 февруари 2019 г. в 11:47 преди обяд. И за да не остане и капка съмнение в сериозността на информацията, да я подкрепят с твърдението „тези цифри не са изсмукани от пръстите“.
(Последното вероятно е вярно. Аз имам работно предположение за мястото, откъдето се вадят информации от този род, но тъй като не искам да изгубя детската аудитория, ще го запазя за себе си.)
Не на последно място, както показва материалът под заглавието „Светът е просперирал, защото е консумирал“, иронично публикуван в категорията „Наука“ на сайта Trio.bg, медийното съдържание би могло да ни служи за пример защо е нужно поне базови микроикономически принципи да се преподават в училище. Темата е дълга и на мен ми се иска да ѝ отделя отделна статия, затова тук ще се огранича до онова, за което – смятам! – има огромен консенсус сред икономистите. Не консумирането води до просперитет, а спестяването и инвестициите. Развитието не е резултат от „консумирането на всичко“, а от непрестанния ни стремеж да постигнем повече с по-малко ресурси. Призивът „консумирай“ вероятно е на мястото си в държава, в която търкането на лотарийни билетчета е нещо като национален спорт, но ако искаш да забогатееш, ще се наложи да се придържаш към няколко не толкова секси думички като „спестявай“, „инвестирай (на първо място в собственото си образование)“ и „търси начини да постигаш повече, консумирайки по-малко“.
Не ми се ще да изпадам в излишно многословие, така че ще ти кажа защо ти давам всички тези примери. От време на време една специфична част от обществото ни – която впрочем включва на практика цялата ми социална среда – изпада в неистов възторг, когато да кажем статия в популярна медия накара чели-недочели читатели да почнат да постват думата „есе“, надявайки се, че така ще спечелят луксозно имение. Този пример е краен и, разбира се, изключително забавен, но аз не познавам човек, който да е застрахован от това да се окаже в същата ситуация в очите на по-знаещите от него по една или друга тема, и първосигналността, към която много често се целят средствата ни за информация, само задълбочава този процес.
Спорът дали медиите са такива, каквито ги искат читателите им, или пък напротив формират аудиторията си с начина си на поднасяне на информация, вероятно ще остане нерешен. Едно солидно мнозинство навярно ще продължи само да консумира медийно съдържание. В зависимост от нивото си то ще отваря я всяка статия, в която се казва, че според дребно олмекско пророчество и поне три книги за Ванга светът ще свърши на 12 март 2019 г. в 23:14 привечер, или пък всеки материал, в който пише, че напук на западната пропаганда, социализмът във Венецуела всъщност е създал ново поколение подобрен човек, който няма нужда да потребява тоалетна хартия, а защо не и всеки текст, който „доказва“, че пазарът никога не греши и ей тази мащабна измама, естествено, е само и единствено вина на държавата.
Ако целта ти обаче е да намалиш вероятността да се озовеш в ситуация, в която пишеш „есе“ и бегаш, простата консумация на съдържание не е достатъчна. Нужно ти е и критично мислене, и способност да поставяш под съмнение авторитетите си, и в крайна сметка желание да се развиваш. Никой не е съвършен, обаче ако изискваме повече от себе си и медиите, на които се доверяваме, че и от властимащите, за които гласуваме, вероятно по-рядко ще ни се случва да се чудим защо някой отсреща ни се подиграва.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.