[1]Знам, че е ужасно от SEO гледна точка, но гледам да не пиша много много по форуми. Освен това, в редките случаи, в които коментирам статии, те са в няколкото блога, които чета с интерес, а не в страниците на българските медии – към последните в 90% от случаите изпитвам смесица от сащисване и презрение, а в останалите 10% съм на границата на умереното безразличие.
Родните медии като цяло, иска да каже горното изречение, не само че отдавна акостираха на дъното, но в последните години все по-успешно дълбаят все по-надълбоко, при това с умение и ентусиазъм, на които биха завидели и най-модерните сонди на Бритиш Петролeум. В такава ситуация е нормално да привличат (и, още по-ужасно, толерират) коментарите на хора, които в повечето случаи е учудващо, че могат да пишат.
За съжаление, тяхната зараза плъзва навсякъде. Не знам откъде тръгва тя – въпреки че едно тихо гласче ми подсказва името на Апостол Апостолов – но не е трудно да се досетя за основната причина да не се лекува: липсата на желание. (Да помислим само, колко ли коментари ще останат от стотиците дневно, например в „Дневник”, ако вестникът започне да прилага стриктна политика по отношение на нарушаването на добрия тон. 10?)
В E-lect проблемът е решен радикално – с придържането към няколко прости предварително написани правила [2]. Защо това не е цензура, както често ме обвиняват, съм обяснил другаде [3].
Класическият виртуален коментиращ е интересна смесица от действителността на прехода и родния манталитет. Той видимо разполага със свободно време – дали защото е безработен или е в една от онези хиляди фирми, които на практика плащат повече, отколкото смешните нива на производителност на служителите им позволяват, няма особено значение. Такъв е ефектът от средата. Манталитетът се проявява в това, че форумният воин е вечно недоволен. Винаги ще се намери кого да напсува, в какво да се усъмни или коя конспиративна теория да разкаже – от позицията на безспорен авторитет, разбира се (която никога не се доказва, както и нищо друго). Като казах по-горе, че е учудващо, че много от българските коментиращи умеят да пишат, леко се изсилих. Видимо е, че част от тях демонстрират ерудиция – често пъти по начин, отиващ далеч отвъд снобизма и презрението към всичко на родните ни „интелектуалци”.
Общуването с троловете си е откровена война – оттам и заглавието на статията. То не носи нищо друго на нормалните потребители, освен много нерви, и рано или късно ги принуждава да паднат на тяхното ниво. С медиите, естествено, ситуацията е различна, защото без тези коментари в краткосрочен план те биха се превърнали в едни доста пусти места. Затова последните упорито отказват да влязат в битка. С ужасяващия ефект, че, докато на други места, виртуалното пространство се изчиства, у нас то все повече се затлачва.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [4] или да последваш този сайт в Twitter [5].
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon [6]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.