Краят на Путин и какво следва след него

^[1]Точно 236 066. Такъв е броят на убитите в Украйна руски военни, идентифицирани поименно от доброволците на независимата руска медия Медиазона към 31 юли 2026 г. Няма съмнение, че това число подценява значително реалната смъртност на фронта. Процесът на идентификация и верификация е дълъг, в резултат на което за последните над 20 седмици почти отсъстват имена, а следващите ъпдейти на базата данни ще продължат да добавят смъртни случаи за повече от година назад.

Медиазона има и друга оценка на жертвите, базирана на руския нотариален Регистър на наследствените дела, в който се вписват отворените в страната производства по наследство. Според този метод към 31 декември 2025 г. Русия е изгубила приблизително 352 000 военни в Украйна. Той също подценява реалната смъртност, която повечето независими анализатори изчисляват на около 500 000 към днешна дата.

Това невъобразимо число ни предоставя само частичен поглед върху огромната разруха, до която Путиновата агресия доведе собствената му държава. Според анализ на Международния институт за стратегически изследвания от края на миналата година, над 180 000 руски военни са били толкова тежко ранени, че се е наложила ампутацията на крайник. По данни на руските социални служби само през 2023 и 2024 г. броят на хората с увреждания е нараснал с над 290 000, а бюджетът за 2026 г. утроява разходите за рехабилитация и протезиране.

Сред анализаторите няма ясен консенсус, но повечето оценки за броя на ранените и осакатени руски военнослужещи варират от около 700 000 до малко над милион като за около половината се смята, че ще бъдат инвалидизирани доживот.

Неизброимите човешки трагедии в резултат на войната се съчетават със стагнираща икономика, огромна инфлация, технологично изоставане и пълна липсва на перспективи. Според публикация в Russia Post от началото на юни 2026 г., в последните месеци това води до радикална промяна на тона сред руските про-военни блогъри. При все че те все още подкрепят войната, отношението им е нарастващо песимистично и граничи с отчаяние. За виновни се определят военното командване, повсеместната корупция и самият Путин. Реакцията на Кремъл е все по-репресивна. През септември 2025 г. про-военният блогър Роман Альохин беше обявен за чуждестранен агент за „разпространяване на невярна информация за руските власти и тяхната политика“ (или иначе казано за споделяне на истината). През март 2026 г. проправителственият блогър Иля Ремесло беше настанен в психиатрия след като публично обяви, че „войната вече се води само заради комплексите на Путин“ и че „[Владимир Путин] трябва да бъде даден на съд като военнопрестъпник и крадец“.

Руската история показва как най-вероятно ще бъде разрешена кризата. Напук на широко разпространената пропаганда, Русия губи сравнително голям процент от войните, в които влиза в последните два века, а последиците са вътрешна нестабилност, граждански конфликт, реформи или отцепване на недоволната периферия и териториален разпад. Загубата на Кримската война през 1856 г. е последвана от огромен ръст в селските бунтове и води до либералните реформи на Александър II. Военните поражения в Руско-японската война предизвикват революцията от 1905 г., още преди приключването ѝ. Разпадащият се фронт и икономическата криза по време на Първата световна война водят до сваляне на монархията, болшевишки преврат и жестока гражданска война. Изтеглянето от Афганистан допринася за разпадането на СССР.

Все по-вероятно изглежда войната в Украйна, която според замисъла на Владимир Путин и близкото му обкръжение трябваше да продължи от 3 дни до 2 седмици, да завърши по подобен начин. След четири и половина години, катастрофални загуби и огромни лишения Русия е значително по-далеч от постигането на амбициозните си цели, отколкото беше в края на първия месец на „специалната военна операция“. Разбира се, никой не може да бъде сигурен в бъдещето, но към днешна дата всичко, което е нужно за избухването на следващия военен бунт, криза сред елита или мащабна протестна вълна е един черен лебед.

Затова краят на Путин днес изглежда по-вероятен, отколкото във всеки друг момент през последните четири години с изключение на драматичните часове на 23 юни 2023 г., в които разбунтувалите се части на частната военна компания Вагнер напредваха към Москва ^[2]. Резултатът е непредвидим, но най-вероятно ще включва продължителен период от време, в който днешната Руска Федерация ще бъде сериозно дестабилизирана, а част от периферията ще направи опит да се отцепи.

Едно е сигурно: дългосрочният интерес на европейските държави изисква тази Русия, която ще наследи Путин, да поеме по пътя на Германия, Италия и Япония след края на Втората световна война – път, който преминава през политическа реформа, либерализация и мащабна демилитаризация.

П.П. Илюстрацията към този текст е генерирана с изкуствен интелект.